Тъмни, почти невидими звезди са ключът към бъдещия лов за живот отвъд Земята

На фона на студената тъмнина на космоса се появи неочаквана светлина – и тя не идва от живи звезди, а от техните мъртви останки. Ново революционно изследване сочи, че поне 10 милиарда звезди в нашия Млечен път – всички от типа бели джуджета – могат да поддържат обитаеми планети.

Да, прочетохте правилно: труповете на звезди

И макар че доскоро се смяташе, че тези бледи и угаснали небесни тела са прекалено студени и безинтересни, днес астрономите ги гледат с нови очи – благодарение на телескопа "Джеймс Уеб" и серия новаторски компютърни симулации.

Нов живот в сенките на смъртта

Когато звезда като нашето Слънце приключи активния си живот, тя издухва външните си слоеве и остава само ядро с размерите на Земята – така нареченото бяло джудже. Въпреки че спира термоядрения синтез, то не е напълно безжизнено. Остатъчната топлина и слабото му излъчване могат да създадат изненадващо стабилна среда за близките планети.

Аомава Шийлдс от Калифорнийския университет в Ървайн и екипът ѝ разчупват догмата, че само "живи" звезди могат да хостват живот. Те използват климатичен модел, познат от симулациите на Земята, за да сравнят две въображаеми планети, покрити с океани и земеподобна атмосфера – едната около бяло джудже, другата около активна звезда от типа K (Kepler-62).

Бързата планета печели топлина

И двете планети получават еднакво количество светлина. Но има една ключова разлика – планетата около бялото джудже се върти с шеметна скорост и обикаля звездата си за само 10 часа. Това води до силни атмосферни ветрове, които ефективно разпределят топлината и задържат повече топлина, особено от нощната страна. Така тя се оказва цели 25°C по-топла от еквивалента си около Kepler-62, пише Meteo Balkans.

"Бързата ротация предотвратява образуването на дебели облаци, които иначе биха отразявали слънчевата светлина,“ обяснява Шийлдс. "Така повърхността на планетата задържа повече топлина – ключов елемент за стабилни условия, позволяващи наличие на течна вода.“

Залезът на терминатора = изгрев за живота?

Моделите показват, че зоната около така наречения терминатор – линията между деня и нощта – може да се превърне в идеалното място за развитие на живот. Там условията са умерени, стабилни и балансирани – нито твърде горещо, нито твърде студено. А около бели джуджета тези зони изглежда са изненадващо благоприятни.

Не просто теория – вече имаме примери

През 2020 г. астрономите за първи път откриват планета с размерите на Юпитер (WD 1856+534 b), която обикаля бяло джудже за 34 часа. Тя оцелява въпреки огромните гравитационни сили, които биха унищожили по-нестабилни светове.

През 2024 г. телескопът "Джеймс Уеб" направи още една крачка напред, откривайки нови кандидати за планети около други бели джуджета. Резултатите сочат, че тези тъмни, почти невидими звезди може да се окажат ключови в бъдещия лов за живот отвъд Земята.

Стабилното излъчване на бяло джудже може да трае милиарди години – далеч по-дълго от оставащия живот на Слънцето. Това означава, че всяка обитаема планета в орбита около такова тяло разполага с лукса на времето.

Следващата фаза в търсенето на извънземен живот е ясна: насочване на Webb и бъдещите телескопи към най-близките бели джуджета, улавяне на планетарни транзити и анализ на атмосферния им състав.

Ако симулациите са прави, то животът може да процъфтява там, където доскоро виждахме само гробища от звезди.