Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
Уникалните думи в родопския диалект, за които ни трябва речник, за да ги разберем
Автор: Екип Varna24.bg 14:10 / 05.04.2024Коментари (0)1394
©
Дядо – кореняк родопчанин – обичаше приживе да разказва забавни истории за младостта си, за първите споделени мигове в новия дом с булката си – баба и за трудната комуникация между нея и родителите му, породена от спецификата на този благозвучен родопски диалект, който ако не познаваш, трудно ще разбереш.

Слушах многократно една и съща история и всеки път ми беше и забавна, и мила. Приседнала край печката, в която закачливо припламваха сухи борови дръвчета, нагласяща големите си розови панделки, слушах в захлас и детското ми гласче огласяше с безгрижен смях селската стаичка, осветена от газеничето на стената. Сладки моменти, които днес от дистанцията на времето оценявам още по-силно, че съм имала късмета да ги преживя, и съм разбрала, че няма лукс, който да замени дългите снежни зимни вечери при баба и дядо.

Особено се забавлявахме с историята за сакулката, която е в големия ляв. Тази история е колкото смешна, толкова и сериозна, защото разкрива най-пълно богатството на родопския диалект, изпъстрен с думи, чието значение е твърде вероятно да не разберете, ако не владеете диалекта. 

В този разказ свекървата – майка на дядо ми – иска от снахата – баба – торбата, която се намира в обора, но баба дълго е търсила нещо непознато като предмет, което би могло да е сакулка в ляво в стаичките. Ляв и сакулка са именно от онези трудни за разгадаване думи на родопски диалект, които са се запечатали в съзнанието ми от снежните вечери, озаряващи нощта с вълшебния начин, по който покритата с бяло земя отразява луната, прекарани с баба и дядо и техните разкази по преживяно, съхранили спомени, корени и история, която и днес съпреживявам.

Освен сакулка и ляв съм ви подготвила още 18 интересни диалектни думи, всяка от които има своята история, поради което смисълът им се е запечатал в ума ми като нещо мило, специално и чисто като детство на село, като баба и дядо. 

- Кестисвам – тази интересна дума от родопския диалект няма нищо общо с кесията на родопчани и далеч не значи, че си прибрал на сигурно пендарите.

Сигурно е, че те ще останат неприбрани и ще изчезнат, защото кестисвам означава, че си се уморил и оставяш прибирането на някой друг. В случая на снахата. Някои думи на родопски диалект, останали неразбрани, струват скъпо – липсващи пендари. 

- Гърмидол – вероятно сте чували тази дума, но не знаете, че е на родопски диалект. Днес тя най-често се използва за човек, който говори високо: "Този какъв е гърмидол, като говори го чувам чак през 3 стени“, но гърмидол означава дракус, а не гръмогласен. Така че, ако ви нарекат така, не се стремете да шепнете, а да сложите един празен стол на софрата за невидимия дракус по стара традиция, за да не ви накаже. 

- Бално – ако ти е бално, не ти се слушат родопски песни и не ти се ходи на бал, тъжно ти е – има голяма разлика. 

- Галям – не, не сте галили възрастния родопчанин, разказал ви автентична родопска приказка, оставила дълбока следа в душата ви, харесалите сте го, защо "галям“ на родопски означава "харесвам“. Дъщата няма нищо общо нито с тъщата, нито с дъщерята, защото на родопски диалект означава тепавица. Ах, тези родопчани… 

- Ако родопчани ви изпратят за зуници, наберете им горски ягоди. Откъсайте и за себе си, няма по-сладки ягоди от онези, родени на слънчевите поляни в полите на Родопите и споделени под дебела борова сянка. 

- Не цъкайте с език, мислейки колко невъзпитани и груби са хората в това специално кътче от страната ни, ако родопчани ви изпратят при онова "копеле“, живеещо на края на селото, за да ви упъти, тъй като "копеле“ на родопски е просто… "момче“.

- "Не мой ме гепи“ е израз на родопски диалект, който много се различава от жаргонното значение, с което се използва днес. Казваме гепи, ако искаме някой да хване нещо, но всъщност "гепи“ означава "бави“ – "Не ме бави“. 

- "Опишкаль съм се“ може и да ви звучи забавно, но значението на думата е тотално различно от това, което предполагате – "убол съм се“. Не носете на горкия ви възлюбен чифт нови панталони, а игличка, с която да извадите трънчето от пръста му. 

- "Синия“ не е цвят. Тази дума на Родопски диалект означава "софра“ или онези малки ниски масички, около които, седнали на земята, споделяли хляба, шарената сол, качамака и катмите родопчани. 

- Като казах катми… дядо ги наричаше марудник и ежедневно искаше от баба да му ги забърка и изпече на сач. Бяха марудници, чиито вкус оставя следа – на детство, на обич, на споделеност. Никога повече не усетих този уникален вкус върху устните си, носещ дъха на трудолюбивите ръце на баба, където и да хапвах марудници. 

- Ако решите, че "сгадам се“ е разбирам се или сгодявам се, ще сгрешите. Изразът всъщност означава "приготвям се“. 

- Парфюмът не е бил чужд на дедите ни и на родопчани. Наричали го обаче "мис“. Ако търсиш днес "мис“ в магазина извън онези кътчета от Родопите, където ароматното съкровище в стъклено шише се нарича именно така, готви се за проблеми, защото няма да те разберат. 

- Не е случайна обидната дума "крава“, с която на жаргон понякога се нарича дебела жена – какъв грозен епитет! "Кравен“ на Родопски диалект означава  именно "дебел“. 

- Ако гостите ви от китните Родопи търсят "бунелка“, не се притеснявайте, че го нямате в дома си и че ще се изложите, тъй като "бунелка“ не е  нищо повече от най-обикновена вилица. 

- Родопчани карат "арабата“, а не кола – странна диалектна дума, която е сред най-трудните за разгадаване. 

- Забавен израз на диалект, използван в недалечното минало често от родопчани, отглеждали животни във всеки двор, е "Метнах на хайванесе“, което ще рече "Нахраних животните“. 

И накрая, но не на последно място, "бабиния пояс“ е… "небесна дъга“. Пъстър и уникален е родопският диалект особено ако го слушаш на фона на вековни борове, прегърбени от тежък сняг, сгушен в престилката на баба, която хем се смее, хем си припомня младостта и грешките от незнание на местния диалект, хем се ядосва на дядо, че разказва тези смешки, хем в очите ѝ отново се преражда младостта. 

За да пребъдат те, дедите ни, чрез спомените от детството ни и чрез забавните си разкази и да оставят следи, подчертава actualno.com.








Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
24 май: Ден на славянската писменост и култура
Природни стихии
Парламентарни избори 2024
ТВ и шоу сезон 2023/2024 г.
Абитуриентски балове 2024
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Варна и региона.
e-mail:
Анкета
Как се справя Община Варна с овладяването на последиците от проливните дъждове?
Много добре
Добре, но можеше и по-добре
Не се справи
Пълна трагедия

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0888 53 26 24

novini@varna24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Статистика: