Идеята за артистичната симбиоза Animalia се ражда по време на конструктивна дискусия между двамата автори, които започват да изследват несъществуващата на пръв поглед концептуална близост между илюстрацията в по-голям от стандартния размер и реалистичната скулптура в малък мащаб. Този разговор се трансформира в 25 научни илюстрации и 22 пластики, които оживяват пред очите на зрителя чрез своите цветове, материали и неподозирана метафорична наситеност.
"Опитали сме се да извадим реалистичните образи от тяхната буквалност, представяйки ги като неизменна част от света около нас - земната пчела не може без белия цвят на космоса, кафявата мечка би била несигурна без своя мраморен постамент...Нищо в природата не може да съществува само за себе си, всичко има нужда от свое естествено допълнение", коментира Милена Радева. Тази своеобразна метафора на взаимозависимост и несамотност е представена чрез различни бозайници, птици, влечуги и насекоми. Образът на едно от най-внушителните животни, обаче - човекът, не е част от света на Animalia, като в същото време не го и изключва: "Нашите възприятия са се дигитализирали до невероятна степен, което ни отдалечава все повече от природата и всичко естествено. Съвсем тенденциозно не сме включили човека в нашия проект - дали сме му ролята на страничен наблюдател, който да допълни Animalia със своите лични впечатления и усещания."
Малките пластики също се придържат към напълно натуралната концепция на Animalia. При тях са използвани традиционните похвати на калъпите и утвърдилите се с хилядолетия техники в металопластиката, а детайлизираните скулптури са резултат единствено на уменията на своя автор. "Често ме питат как една обикновена, уж нежива сплав може да вдъхне живот на даден образ. Тук, освен всичко друго, на помощ идва самата природа, защото докато естествената светлина играе по пластиките под различен ъгъл, те наистина започват да скачат или тичат", споделя Илия Бояров.
Светлината заедно с използваните при малките пластики материали - бронз, мрамор, бор и орех, образуват една цялостна система на внушение, а скулптурата "Бикът и Европа" звучи особено актуално в контекста на настоящата геополитическа обстановка.
Това преплитане между материали и цветове превръща животинските образи от обекти в субекти, а целия проект - в жива метафора на "чистото възприятие на красотата около нас", предадено чрез непретенциозността на охлюва, чиято хармонично оформена спираловидна черупка вдъхновява древните маи да създадат релефна фигура, подобна на нулата - символ, който буквално променя света.