Когато си представяме древен Рим, си мислим за гладиатори, красива архитектура и напреднало инженерство, като хазартът определено не сред първите неща, за които се сещаме, но той всъщност е играл важна роля в живота на хората през онези времена. Разбира се през античността той не е бил със сегашните удобства на технологиите където любителя на игрални залагания може просто да се потопи
в тази статия. Не, това са били едни по-различни времена.
Като за начало почти всички са залагали в древен Рим. Всяка социална класа, от скромния роб до императора, залагат редовно. На жените обаче не е разрешено да участват в хазартни игри, в които участват мъже. Едва по време на фестивала “Бона Деа" им е позволено законно да правят заложи, тъй като празникът е специално за нежния пол.
В древен Рим са налични само две игри: само със зарове или зарове и дъска. Таблата обикновено има 36 квадрата и включва различни символи, които варират от букви, кръстове и листа. След това играчите мятат три зара на дъската, а комбинация от три шестици е печелившото хвърляне.
Заровете са направени от различни материали, като кост, слонова кост и дори стъкло. Те са подобни по стилистика на съвременните зарове, тъй като включват шест страни и точки за числата от 1 до 6. Тъй като войниците често имат много свободно време, логично обичат да залагат с игрална дъска, която често носят на техните военни постове. Много от тези дъски са открити през вековете в Италия, Северна Африка и Англия.
Друга популярна опция е една от най-ранните версии на табла, известна на римляните като "Играта на дванадесетте знака“. Изисква три кубични зара и всеки играч има 15 фигури, с които да играе. Тези без игрална дъска често са драскали или гравирали квадратчета върху тротоарите или стъпалата на сградите. Тези гравюри са видими и днес върху някои съдебни сгради, обществени бани и храмове. “Кокалчета" също е популярна игра за залагане. Базираше се на умение, тъй като пет броя кости се хвърлят във въздуха и играчът трябва да хване всяка кост, преди да паднат на пода.
Въпреки временната забрана на хазарта при своето управление император Август не спазва собствения си закон, силно вярва в богинята Фортуна и редовно играе в игри на късмета.
Животът в древен Рим е силно повлиян от съседната древна Гърция и това включва голяма част от тяхната система от вярвания. Например за много римляни е обичайно да се молят и да поднасят дарове на Фортуна с надеждата да ги сполети късмет, когато правят залог. Самата богиня е разглеждана от мнозина като символ на съдбата и нейната история често е свързана с истории за случайността.