Журналист: Спортните филми са вселена, но често влизат в шаблон

Спортните филми са вселена, но често влизат в шаблон. Това каза спортният журналист Калин Караиванов в предаването "Сториборд" на "Фокус".

"Спортните филми до голяма степен следват една матрица, в която се произвеждат. Сами по себе си те са вселена, но пък понякога опитвайки се да пресъздадат някаква ситуация, нямат нужните качества и влизат в шаблонизиран вид, който отблъсква публиката", коментира той.

По думите му филмът "Роки" отваря вратата към спортното кино и прави пробив на "Оскарите". Караиванов добави, че идеята на филма като пример за човешката воля и борбата със себе си в един момент се изражда и минава на полето на национализма.

"Еди Орела" разказва абсолютно реален случай за Олимпийските игри. За един британец, който завършва последен, но пък в крайна сметка се превръща в голямата звезда на Олимпийските игри и за първи път при речта си за закриването президентът на Международния олимпийски комитет споменава името му, което е безпрецедентно", разказа спортният журналист.

Според него филмите на футболна тематика се делят на две категории - реалните филми, документални, а другите са художествените измислици.

"Истинският връх на футболното кино е лентата "Марадона" на Емир Кустурица. Това е шедьовър, при който виждаме сплав между балканския гений и аржентинския бог. Двамата си пасват страхотно. Кустурица следва Марадона при всяка една стъпка. Саундтракът към филма е забележителен. Кадри от този филм са във футболната библия за феновете. Това е филм, който препоръчвам на всеки, независимо дали е футболен фен или не", уточни той.

"Има истории в България, които заслужават да бъдат разказани. Много се радвам, че преди две години един такъв филм видя бял свят. Казва се "Отново съм тук" и е документален и биографичен филм за живота на Боян Петров, алпинистът, който загина в Хималаите. Ако тази история се разшири до мащабите на Холивуд, наистина мисля, че се превърне в прекрасен филм, защото в нея има всичко", смята Караиванов.