Българинът работи в болница "Сен Антоан". На 13-ти вечерта той имал дежурство в спешното отделение. Очаквал обичайните пациенти - немощни стари хора или среднощни пияници. 

Болницата се намира близо до много известни барове и ресторанти, на около 200 м от едно от местата, станало обект на атаката на терористите, която шокира града.

Някъде към третия час на дежурството си д-р Йорданов тъкмо преглеждал "една много мила и възрастна дама, която беше много болна". В този миг срещу него се затичал студент, който крещял нещо несвързано. Лекарят не разбрал нищо. Но тогава видял пациентите, които били докарани току-що. Първа била жена на около 30 г., имала три прострелни рани.

"Никога по-рано не бях виждал нещо подобно - разказва д-р Йорданов. - Рамото й беше цялото в кръв и кости."
Д-р Йорданов е на 35 г., по-рано никога не му се е налагало да обработва огнестрелни рани. 

Но като най-опитен лекар въпросната нощ в отделението той поел прегледа на ранените. Първите пациенти идвали на собствен ход въпреки раните или с помощта на приятели. С напредването на нощта започнали да пристигат и линейките, а с тях и по-тежко пострадалите.

"Не знам как някои хора бяха оцелели", казва д-р Йорданов. Една жена пристигнала с куршум между черепа и кожата. "Фактът, че тя бе тук, това бе чудо", казва медикът. Друга жена била в кръв от главата до петите. Започнал да я преглежда за рани. Но тя му казала: Това не е моята кръв, това е кръвта на мъжа ми. Той стоеше пред мен."

Най-трудно било не толкова прегледът на пациенти с комплексни травми, посрещането на пациенти с тежки наранявания, които можели да говорят. От разказите им той разбрал за ужаса, преживян от тези хора наблизо. И повикал бързо колеги от болницата на помощ. Дошли и много доброволци, въпреки че придвижването през онази нощ било опасно. Някои били студенти по медицина, които по това време се намирали в заведения наблизо. Инстинктивно те отишли до най-близкото място, където могат да са от полза.

През отделението минали около 50 пациенти, всичките с огнестрелни рани.

Въпреки че ситуацията била непозната за него, след първите пет минути той бил претръпнал, казва д-р Йорданов. "Това трябва да правим. Това е нашата работа", допълва той.

"Ние стабилизираме пациента, започваме лечение и го пращаме в хирургическото, ако е нужно. Това правим всеки ден - този път бе същото, но в различен и неочакван мащаб."
Да бъдеш подготвен също е част от работата му. Същия ден по-рано негови колеги участвали в учение, в което трябвало да оказват първа помощ на хора с множество огнестрелни рани. 

Такива учения има по два пъти годишно. Д-р Йорданов също участвал по-рано в такова учение. Никога обаче не е очаквал това да се превърне в реалност.

Изключително съм горд с колегите ми и със системата на спешна помощ в Париж, казва лекарят.

Трима от пациентите, постъпили в петъчната вечер в болницата на д-р Йорданов с тежки наранявания, в момента са в интензивното. Един от тях е в в много тежко състояние. Но много, получили тук комплексна помощ, вече са изписани.
Неизбежно пациенти и медици ще останат с психологически травми от преживяното. В болницата психиатърът започнал да помага на пациентите часове след атаката. Как обаче може да се помогне на д-р Йорданов? В понеделник той и негови колеги, били на дежурство петък вечер, излезли на по питие. Избрали бар, станал част от трагедията: "Това е нашият отговор. Няма да си променим живота."