Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
В последните години Европейският съюз поставя все по-голям акцент върху борбата с дезинформацията и защита на свободата на словото, предаде репортер на Plovduv24.bg.

Новите технологии променят начина, по който се формира общественото мнение, но същевременно отварят врати за манипулации, алгоритмични изкривявания и масови кампании за влияние.

Пред журналисти в Брюксел българският евродепутат Андрей Ковачев от Европейската народна партия (Християндемократи) сподели, че ЕС се опитва да изгради механизми, които едновременно да пазят свободата на изразяване и да ограничават умишленото изопачаване на информация.

Ковачев е член на Специалната комисия и работи по посока на европейския щит за демокрацията, включително подкрепа за медиите и борба с дезинформацията.

На този етап ЕС се сблъсква с предизвикателството на алгоритмите на големите компании, управляващи социалните мрежи.

"Имаме проблем с администрацията на САЩ. Европейската комисия иска да се преразгледа как функционират алгоритмите на големите компании там. Те казват че са секретни, били бизнес модел и не са наша работа. Там има повече от 50 милиона потребители в ЕС и това е важно за нас", каза Ковачев. 

По думите му алгоритмите имат реално въздействие върху обществата. Те подсилват съдържание, което предизвиква силни емоции и потискат балансирани, спокойни послания. В резултат негативните тенденции, поляризацията и омразата се разпространяват многократно по-бързо от обективната информация.

Ковачев заговори и за все по-често откриващите се "ферми за ботове“. Тези мрежи от фалшиви профили, често със снимки на цветя, кон или икони, които изглеждат безобидно, всъщност служат за разпространение на пропаганда и фалшиви новини.

Тези профили работят системно върху емоциите на хората, като засилват страха, омразата, недоверието. Такива кампании често са насочени срещу европейски политики, като например въвеждането на еврото и експлоатират теми, свързани с национална идентичност, история и религия.

Според него въпросът е деликатен.

"Имаме ли право в демократичната среда да ограничим свободата на изразяване до здравословни граници, а не да има организирана манипулация на общественото мнение? ЕК се притеснява за по-сериозни мерки. Големите платформи не искат, а ние нямаме европейска платформа", заключи той.