© Reuters | | Наричат я още "джамията на ИД". В нея редовно се е отбивал и берлинският атентатор Анис Амри, убил 12 души. Най-после властите я затвориха. Но мярката е закъсняла, пише в коментара си в Дойче веле Матиас фон Хайн.Полицейска акция на разсъмване: 460 служители претърсват 24 обекта. Едно мюсюлманско сдружение е забранено. Берлинският сенатор по вътрешните работи окачествява това като "важна стъпка в борбата срещу тероризма".
Бихме искали да е така. Само че мащабната полицейска акция, извършена два месеца след терористичното нападение на берлинския площад "Брайтшадплац", изглежда по-скоро като закъснял опит с акционизъм да се компенсира системния провал на властите - в случая с атентатора Анис Амри.
За да няма недоразумения: важно беше мюсюлманската организация "Фусилет 33" да бъде забранена. Салафитската джамия, наричана още "джамията на ИД", е била редовно посещавана не само от берлинския атентатор Анис Амри. Там са се отбивали и най-малко десет от близо 150-те известни на берлинската полиция потенциално опасни лица. Правилно е подобни забрани и обиски да се използват срещу салафити и джихадисти, да се внася сред тях смут, да се теглят червени линии.
Само че забраната идва твърде късно. Не защото религиозната организация "Фусилет 33" още преди седмица затвори молитвените си помещения, изпреварвайки събитията. А защото още от 2015 година властите възнамеряват да затворят джамията. На следователите тя е известна като "джамията на ИД".
За нещастие отговарящият за нея служител се разболява и цялата документация по случая остава да отлежава някъде из чекмеджетата на берлинското вътрешно министерство. И джамията, в която се събират джихадисти, продължава да си действа.
Първият извод гласи: не са нужни по-строги закони. Съществуващите просто трябва да бъдат прилагани, но навреме и от отговорно действащи институции. И ако те не разполагат с достатъчно персонал, тогава да бъдат назначени още хора.
Паралелните ислямистко-салафитски общества нямат място в едно мултикултурно общество. Само че трябва да имаме предвид, че джамии могат да бъдат затваряни, а религиозни сдружения - забранявани, не обаче и екстремистката идеология. Щом сега - най-сетне - започват да затварят джамии, свързани с екстремизма, ислямистите ще си намерят други места за своите срещи - например в частни домове. И властите трябва да ги държат под око.
Извод номер 2: наред с полицейските акции е необходима и превантивна работа. Трябва да се води битка за това кое от различните течения на исляма да бъде водещо. В Европа и света във възход са ултраконсервативните форми на исляма, поддържани от арабските държави в района на Персийския залив. Европа и Германия трябва да се противопоставят на това настъпление и да подкрепят представителите на либералния ислям. Тях ги има, макар тепърва да създават своите структури и да са по-слабо организирани от защитниците на ултраконсервативния ислям.
Дали ни харесва или не, но мюсюлманите са най-бързо нарастващото малцинство в Германия. Ето защо трябва да се положат всички усилия в Германия да се развива просветеният и либерален ислям. А на салафитските проповедници да им се отнеме "вятърът от платната".
Източник: Dnes.bg |