Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Вчера беше подписано голямо, дори историческо търговско споразумение - между Европейския съюз и страните от Меркосур. Това е най-голямото международно обединение в Южна Америка.

Там са Аржентина, Бразилия, Боливия, Парагвай, Уругвай. До него се стигна след 25 години преговори, но има и недоволни.

Седмици по-рано протестираха земеделци във Франция, Полша, Унгария, Австрия и Гърция включително. Задава се нов общоевропейски протест другата седмица.

Споразумението е представено като исторически успех, но за някои земеделци представлява опасност и риск. Защо?

"Това споразумение е наистина историческо по простата причина, че се водят преговори по него над 25 години.  Въпросът е, че глава "Земеделие“ според нас не е достатъчно добре обмислена, не е балансирана и някак си не се чу гласът на земеделските производители в цяла Европа“, коментира Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

"Защото страните от Европейския съюз имат много специфично земеделие. Земеделие, което е поставено под много сериозни ограничения. Земеделие, на което себестойността на производство е доста по-висока от цялия останал свят. Това се видя като ефект, когато Украйна беше допусната на европейския пазар - какво се случи с земеделските производители“, посочи той.

"Страните от Меркусур са по-голяма заплаха дори от Украйна, защото първо, че са много големи производители,  второ, че те произвеждат по много по-различни стандарти от нас, като тук не трябва да пропускаме и факта генномодифицирани продукти. В Бразилия 99% от соята и 95% от царевицата е генномодифицирана и това е по данни на американското правителство“, коментира Илия Проданов.

По думите му - много внимателно трябва да се подходи към търговията с тези страни.

"Големият проблем в случая е, че земеделските производители в Европа вече не вярваме на стандарти, на контрол и на квоти. Това го играхме последните 4 години с Украйна. При вноса от Украйна има и контрол по границите ефективно, и квоти, и защитни механизми - нито едно от тези средства не повлия и не проработи за тези 4 години. Пазарът просто беше сринат. Всички консуматори на нашите продукти в Европа бяхме изместени от тези пазари от Украйна“, посочи председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Той коментира, че за последните 5 години в България 35% от стопанства са изчезнали. "Горе-долу същата е тенденцията и в Европейския съюз", допълни пред bTV Проданов.

"Големият проблем не е в това дали ще можем да реализираме продукцията си, а на каква цена ще я реализираме и дали тази цена въобще ще покрие производствените ни разходи", обясни още той.

"В момента целият земеделски бранш в Европа стана разменна монета, за да може Европа да изнася коли за Южна Америка", посочи председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите.