Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Силните резултати на крайнодесните формации на последните избори в Европа са тенденция, а не емоционална реакция. Това обясни Стефан Манов, член на Обществения съвет към Централната избирателна комисия (ЦИК).

"Това не са сприхави реакции на френските или други избиратели, тук има дълбочинен разлом  - на тези, които не се чувстват защитени от Европа, напротив  - от прекалено либералните правила на международната търговия те са изложени на натиск в икономическата област, довел до сериозна дезиндустриализация – над 3 млн. индустриални работни места във Франция бяха загубени", заяви пред bTV Манов.

Добави, че 58% от работниците в големите градове гласуват за формацията на Марин Льо Пен.

"Това дълбочинно недоволство, което бяха и жълтите жилетки, и фермерските протести, не само във Франция, а по-общо, клокочи, и проблемите, както в икономиката, покупателната способност, но и все по-голямата емиграция и усещането за декласиране на Франция на международната сцена, няма да изчезнат", добави Манов.

Резултатите на предсрочните парламентарни избори в страната очертаха между 172 и 192 места за обединената левица "Нов народен фронт", според прогноза на агенция Ipsos. Съюзът около партията на президента Макрон е втори със 150 до 170 депутати. Формацията на Льо Пен е с между 132 и 152 депутати, а традиционната десница е четвърта с 57-67 депутати.

Така нито една група не получава мнозинство.

"Франция няма култура на коалиционно управление, каквато познаваме в други държави. Само преди няколко дни в Холандия правителството на десницата и крайната десница положи клетва. В Белгия също десницата със силно антиемигрантски послания успя да вземе предимство на изборите на 9 юни. В Австрия също партньор в управлението е крайната десница", посочи Манов.

Според него резултатите са глътка въздух за следващите няколко месеца или години пред президента Макрон, но как ще се управлява далеч не е ясно.