Няколко държави от Шенгенското пространство затягат граничния контрол

Редица страни, включително Австрия, Чехия, Франция, Германия, Италия, Полша, Словения и Словакия, обявиха нов контрол по границите си в опит да попречат на трафикантите на хора да използват маршрути през Балканите, за да прекарват мигранти до централна и западна Европа, пише Tanjug в статия изготвена в сътрудничество с европейски агенции в рамките на проекта European newsroom (ENR).

Граничният контрол се въвежда поради трудните условия за сигурност и повишената заплаха от тероризъм в Европа след неотдавнашното избухване на войната в Близкия изток, както и терористичните атаки във Франция и Белгия. В някои страни ситуацията насърчава подкрепата за десните политически партии.

Всички държави, които затягат контрола, са членки на Европейския съюз и Европейското шенгенско пространство на отворените граници. Напоследък, особено в страните от Централна Европа, се увеличава броят на мигрантите и търсещите убежище, които идват предимно от Сърбия през Унгария и отиват в по-богатите западноевропейски страни.

Повторното въвеждане на гранични проверки в Шенгенското пространство е разрешено при изключителни обстоятелства и Брюксел трябва да бъде уведомен преди изпълнението.

Въпреки това европейските лидери повториха призивите за по-добра защита на външните граници на ЕС и потвърдиха сътрудничеството си по миграцията след смъртоносната атака в Брюксел.

Твърди се, че е необходим по-обединен европейски подход "за справяне с първопричините за това, което видяхме тук през последните дни“, е заявил белгийският премиер Александър де Кроа в Брюксел на съвместна пресконференция със своя шведски колега Улф Кристерсън и президента на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Фон дер Лайен заяви, че европейското предложение е на масата от известно време, като "дава на страните членки правомощието да депортират хора, на които е наредено да се депортират, ако се считат за заплаха за националната сигурност“.

След решението на Италия да въведе граничен контрол на словенската граница поради избухването на насилие в Близкия изток, Словения обяви ревизиран режим, който ще се прилага на границите й с Хърватия и Унгария.

В Хърватия, която влезе в Шенген едва в началото на тази година, решението на Словения да въведе временен граничен контрол стана предизборна тема и привлече голямо внимание.

Тъй като следващата 2024 г. е изборна година в Хърватия с парламентарни, европейски и президентски избори, временното въвеждане на граничен контрол предизвика разгорещени дебати между властите и опозицията.

Хърватското правителство представи влизането в Шенген като свой голям успех, а сега, след като граничният контрол е въведен отново по-малко от година след влизането в Шенген, опозицията иска да го представи като провал на правителството.

Някои десни партии предложиха изграждане на стени и изпращане на армия за охрана на границите, което правителството категорично отхвърля и твърди, че разполага с достатъчно полицаи и оборудване за ефективна защита на границата.

Италианският премиер Джорджа Мелони заяви, че международната ситуация е наложила Италия да спре Шенгенското споразумение, след като нейното правителство реши да въведе отново контрола по границата на Италия със Словения от събота, 21 октомври.

Испанското правителство избягва да повишава антитерористичната тревога до най-висока и засега няма намерение да въвежда полицейски контрол по границите си с други страни от Европейския съюз.

Увеличаването на броя на мигрантите през последните месеци, главно от Сирия и Афганистан, отново разпали разгорещен дебат за имиграцията в Германия, като местните власти заявиха, че са претоварени от броя на търсещите убежище.

Този наплив засили подкрепата за крайнодясната, антиимигрантска партия "Алтернатива за Германия" (AfD), която спечели голяма победа на два регионални избора този месец.

Вътрешният министър Нанси Фезер информира Европейската комисия за плановете, които ще включват евентуално въвеждане на полицейски проверки директно на границите между Германия и трите й съседки.

Членовете на Европейския парламент одобриха нов закон за цифровизиране на шенгенските визи, което ги прави по-сигурни и достъпни. Чрез дигитализиране на процеса на кандидатстване за виза законът има за цел да намали разходите и усилията за кандидатстване за виза, като същевременно гарантира хармонизирани практики в цяла Европа и подобрява сигурността.

Словашки депутати от целия политически спектър приветстваха одобрението на Европейския парламент на закона за цифровизацията на шенгенските визи. Европейските държави обаче, които понастоящем имат споразумения за безвизово пътуване с ЕС, са обезпокоени от повторното въвеждане на визовия блок.

Понастоящем ЕС изисква от Босна и Херцеговина да въведе визи за страните под визовия режим на ЕС, задължение, произтичащо от споразумението от 2010 г. между Босна и Херцеговина и ЕС.

Въпреки че изминаха 13 години, Босна и Херцеговина все още не е изпълнила това задължение, което може да застраши безвизовия статут на страната. Европейската комисия си запазва правото да препоръча на министрите на вътрешните работи на ЕС евентуално спиране на безвизовия режим, ако Босна и Херцеговина не спазва визовата политика на ЕС.

През октомври Комисията прие предложение за укрепване на механизма за спиране на визовия режим, за да се отговори по-добре на новите предизвикателства пред сигурността и миграцията. Механизмът за спиране на визовия режим позволява на ЕС да въведе отново виза за трета държава в случай на значително увеличение на незаконната миграция или рискове за сигурността.

Европейският комисар по вътрешните работи Илва Йохансон заяви след срещата на министрите на вътрешните работи на ЕС, че вътрешният контрол, дори когато е оправдан от сериозни съображения за сигурност или незаконно преминаване на границата, трябва да се избягва, защото пречи на свободното движение на хора и стоки.