Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Считам, че вероятността за нови удари срещу Иран е твърде голяма – клони към 80-90%. Те няма да се ангажират със сухопътни войски, няма да има венецуелски вариант. На терен се очаква да има много по-активни действащи лица, които да задействат съответните региони. Това каза международният анализатор чл.-кор. проф. Владимир Чуков в предаването "Метроном“ на Радио ФОКУС.

Ако начело на Иран остане ислямското ръководство, нищо няма да се промени, заяви той. "Лично аз не считам, че там може да има някаква друга алтернатива, освен премахването на самия режим, което обаче ще бъде много трудно. Ако нещата останат по този начин, ще дойде човек, който ще замести този 86-годишен аятолах, негов прототип. Спрягаха се различни имена: самият син на аятолах Хаменей, напоследък се появи отново името на Хасан Хомейни – синът на аятолах Хомейни, който пък се води част от умерената прослойка на духовниците. По едно време се считаше, че предният ирански президент Хасан Рохани би могъл да замести Али Хаменей“, изброи проф. Чуков.

Сегашният ирански президент Масуд Пезешкиан се смята за реформатор, но той води втората държава, отбеляза международният анализатор. "Практически в Иран съжителстват две държави – подчинената, светската е на президента, а втората е на върховния ръководител“, поясни той.

По думите му сегашният режим упражнява много интересен принцип при воденето на външната политика в региона – ислямизъм в радикален шиитски вариант плюс персийски национализъм.

"Това е една смесица между техен тип ислям с примеси от Велика Персия, славното минало, специфичната вяра. Те казват, че са чисти мюсюлмани, а в същото време в техния парламент има една религиозна квота от петима депутати – трима задължително трябва да са християни, един задължително трябва да бъде евреин и един зороастриец. В тази част на света религията е не само традиция, етикет, морал, етика, но много често тя е над политиката. Там не може да има помирение. Докъде ще ескалира е въпрос на субсидиарни фактори – регионални, международни, икономически последствия, но очевидно нещата вървят в някаква предвидима плоскост“, смята проф. Чуков.