"През един студен януарски ден Иванка Ангелова е в дома си със своята дъщеря и четиримата си внуци, когато кметът на селото пристига и ги съветва да напуснат. Двама нейни съседи – братя на 17 и 21 години – са обвинени, че са пребили местен жител. Жертвата, войник, е хоспитализирана", пише британската агенция "Ройтерс" в обширно разследване за актуалния напоследък в България цигански въпрос. Представяме материала с незначителни съкращения:
"Ангелова, която като братята си е от малцинствената ромска общност в България, заяви, че кметът й е казал, че другите жители на селото са тръгнали да отмъщават. Беше загрижена, че семейството й може да бъде нападнато. Тази вечер, 6 януари, тя и повечето от 76-членната ромска общност избягали от с. Войводиново, на десет километра до Пловдив, втория по големина град в България. "Бяхме разпръснати из целия град като счупено яйце", каза Ангелова, вдовица, бършейки сълзите си. България, която се присъедини към Европейския съюз през 2007 г. и е най-бедният член, има едно от най-големите ромски малцинства в блока.
Както и в други страни от ЕС, много от ромите живеят в периферията на обществото и се борят за работа - като тези в малките населени места са изправени пред правни проблеми по отношение на собствеността върху земята, казва Българският хелзинкски комитет (БХК) - организация за защита на човешките права.
След като Ангелова и семейството й избягаха, властите започнаха да разрушават група от 17 малки домове в покрайнините на селото. Три дни по-късно три къщи бяха разрушени. В останалите домове бяха поставени бележки за уведомяване на жителите, че и техните ще бъдат съборени.
Според преброяването от 2011 г. има 325 000 роми, съставляващи около 5% от 7,3 милиона души в България. Според изчисленията на Европейската комисия обаче ромите са повече от два пъти повече - около 750 000 души. През седмицата след нападението срещу местните жители националистическите и крайнодесни групи проведоха вечерни събирания във Войводиново.
На пресконференция на 8 януари
Красимир Каракачанов, вицепремиер и ръководител на националистическата партия ВМРО, коментира инцидента, като каза, че "циганите ... са станали изключително нагли". В изявление, публикувано на своята страница във Фейсбук, БХК изрази "сериозна загриженост за умножаването на случаите на расистка реч на омразата от страна на българските държавни служители и честите колективни наказания за ромските общности".
БХК заяви, че отношението на местните власти в този случай е отражение на "много подобни случаи“ на принудителни изселвания на "незаконни ромски селища без осигуряване на подходящо алтернативно жилище, оставяйки тези хора без дом“.
Връзка с изборитеДруги активистки групи също са загрижени за това как ромите са третирани в България. Асоциацията на инициативата за равни възможности (EOIA), която работи по въпросите на развитието на ромите и правата на човека, заяви в проучване от 2017 г., че една от четири ромски къщи е "незаконна“ - без право на собственост върху земя, разрешителни за строеж или и двете. От там отбелязват, че други изследователи посочват далеч по-високи числа.
Между 2012-2016 г., казва EOIA, информацията, предоставена от три от всеки пет общини, разкрива, че 399 от 444 заповеди за разрушаване на жилища засягат единствено жилищата на ромските семейства. Даниела Михайлова, адвокат, съавтор на доклада, заяви в интервю, че данните показват връзка между времето на провеждане на изборите и броя на изпълнените заповеди за разрушаване – като националистически партии използват "разпространените антиромски настроения в обществото, за да мотивират повече избиратели".
Прицелването на десния съюз на Обединените патриоти в ромите е "част от стратегия за отклоняване на вниманието“ от корупционни скандали, твърди Огнян Исаев, организатор на Ромския образователен фонд и активист за правата на ромите.
ОтмъщениеПредседателят на БХК Красимир Кънев каза, че е шокиран, че жителите са били изгонени от домовете си при температури под нулата и че разрушаването е извършено бързо, без да се даде време на жителите да съберат своите вещи.
Той твърди, че българските закони изискват жителите да бъдат уведомени и да им бъде дадено време да обжалват и да разрушат сами собствените си домове.
Той каза, че БХК е помогнал на жителите да обжалват заповедите за извеждане. Междувременно общината е принудена да спре разрушаването на домовете, докато съдът не разгледа жалбата. Това може да отнеме седмици, посочи Кънев.
В дело, заведено от БХК пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), през 2012 г. съдът постанови, че в стремежа си да изгонят роми от квартал в столицата София, българските власти са нарушили "правото на зачитане на частната собственост“ на хората, семейния им живот, техния дом и кореспонденцията им". Кънев заяви, че ЕКПЧ признава, че "не можете да изгоните хора на произволна основа, оставяйки ги без подслон".
През 2015 г. ЕКПЧ призова българските власти да прекратят принудителните изселвания на ромски семейства или да им осигурят алтернативни жилища, отбеляза по това време Отворено общество. Обаче те не са успели да принудят българските власти, казва Кънев и добавя, че редица други дела, заведени от ромите, предстои да бъдат решени в ЕКПЧ.
Няма къде да отидаАнгелова каза, че е живяла в този дом още от дете. Но кметът на Войводиново, Димитър Тосев - бивш полицейски началник, казал, че земята принадлежала на общината, а ромските семейства били предупредени да се изселят.
В случая на Ангелова тя заминава за "Столипиново" в Пловдив, където 50 000 души обитават жилищни блокове и малки къщи. Тя и семейството й пребивават в апартамент на приятел, който сега е претъпкан с 18 души. В селото, каза Ангелова, тя и нейните съседи от ромски произход са работили от време на време, печелейки 2,50 лева (1,45 щатски долара) на час за прибиране на реколтата. Там тя имаше дом и живот. "Сега няма къде да отидем, нямаме работа и нямаме пари ... Не знам как ще оцелея", каза тя.
Едно към едно идентичен материал няколко часа по-късно публикува и
Voice of America.