Си Дзинпин затвърди властта си над ККП на XX-ия конгрес на партията

Китай приключи своите промени в ръководството, които се провеждат два пъти на десетилетие в неделя, като Си Дзинпин си осигури трети мандат като генерален секретар на управляващата комунистическа партия и напълни новия постоянен комитет на Политбюро със съюзници, пише Reuters.

Tретият мандат за Си му гарантира мястото на най-влиятелния лидер на Китай след Мао Цзедун, основател на Китайската народна република.

Ето основните моменти от XX конгрес на партията:

Новият седемчленен постоянен комитет на Политбюро е съставен изцяло от лоялисти на Си, включително лидера на шанхайската организация на партията Ли Цян, който е на път да замени Ли Къцян като премиер през март.

Скъсвайки с традицията на баланс между фракциите, датираща от смъртта на Мао през 1976 г., Си инсталира лидерска конфигурация от лоялни привърженици. Някои анализатори очакваха - или се надяваха - на включването на символичен член, който не е съюзник на Си.

Трима от четиримата нови членове на Постоянния комитет дължат политическия си възход на Си, а четвъртият се смята, че е тясно свързан с него.

Всички с изключение на ръководителя на партийната организация в Гуандонг Ли Си са работили под ръководството на Си през 2000-те години или в богатата провинция Джъдзян, или в Шанхай. Те бяха повишени по време или след престоя си при Си, ясен знак, че са спечелили доверието му и са се възползвали от неговото покровителство.

"Наистина е забележително в смисъл, че е голяма разлика от последните 40 и повече години. Си е китайският лидер, който наистина успя да избере собствен екип“, обяснява  Дали Янг, професор по политически науки в Чикагския университет.

"Виждаме победа на "армията на Жежян“ – хора, близки до Си Дзинпин, които споделят кариерата си с него в тази провинция – и елиминирането на малкото, което може да е останало от други фракции“, казва Бейтс Гил, изпълнителен директор на Център за анализ на Китай към Института за политика на азиатското общество в Ню Йорк.

След като напълни лидерския си екип със съюзници и с изменената конституция на партията, за да закрепи авторитета и идеите на Си като нейно "ядро“, председателят има напълно развързани ръце да прави и прилага политика, за добро или лошо.

Ян Джан, асистент-професор в Училището по международна служба в Американския университет, каза, че "автокрацията на Си може да предизвика по-силен международен отпор от западните страни, ръководени от САЩ. Всички тези сценарии ще направят неговия трети и вероятно четвърти мандат не толкова лесен, колкото се очакваше".

Си откри конгреса с реч, показваща приемственост в политическата посока, въпреки че преименува визията си за предстоящия път като "модернизация в китайски стил“ и наблегна на сигурността в един все по-опасен свят.

Джа Ян Чонг, политолог от Националния университет на Сингапур, каза, че резултатът от партийния конгрес вероятно означава повече китайска категоричност във външната политика и сигурността.

"Така че e вероятно по-директно партийно-държавно насочване на икономиката“, каза Чонг.

Назначаването на Си за трети мандат не беше единственото му нарушаване на нормите, които дълго ръководеха елитната политика на Китай.

Като изключи Ли Къцян и Ван Ян, и двамата на 67 години, от Централния комитет и Постоянния комитет на партията, Си наруши правилото "седем нагоре/осем надолу“, според което хората на възраст до 67 години остават още пет години.

Той също така без обяснение сви Политбюро до 24 от 25 души - нечетният брой означаваше, че не може да има равенство при близки гласувания.

Освен това за първи път от 20 години няма жена в Политбюро. Нито една жена не влиза в Постоянния комитет.

Когато Си се присъедини към Постоянния комитет през 2007 г., от възрастта му и от състава на комитета стана ясно, че той е на път да замени Хю Дзинтао, който заемаше най-високия пост на партиен генерален секретар на Китай, след като вторият мандат на Хю приключи през 2012 г.

Не е имало наследник, откакто Си пое властта, и той запази това в неделя.

Никой от новодошлите в Постоянния комитет не е достатъчно млад, за да поеме управлението през 2027 г. и да служи два мандата след това според нормите на китайската политика. Най-младият е Дин Сюесян, който е на 60 години.

Липсата на ясен наследник показва, че Си може да иска да остане след три мандата, увеличавайки политическия риск и непредсказуемостта, колкото по-дълго е на власт, казват анализатори.

Липсата на наследник създава риск - Си е на 69 години - и подкопава нормите за организиран преход на ръководството, които бяха въведени след Културната революция от 1966-1976 г., за да се избегне повторение на борбите на Мао да държи властта за неопределено време.

Подготовката за конгреса на партията едва ли беше гладка, като Китай беше изправен пред рязко икономическо забавяне, разочарование от политиката на нулев COVID и влошени отношения със Запада.

Драма имаше и по време на конгреса.

На церемонията по закриването в събота бившият председател Хю Дзинтао беше ескортиран от сцената, където беше седнал до Си. Хю, който е на 79 години и изглеждаше малко нестабилен, когато му помогнаха да се качи на същата сцена преди седмица, изглежда се съпротивляваше да напусне, докато стюардите го извеждаха.

В деня на откриването на конгреса миналата неделя протестиращ беше завлечен на територията на китайското консулство в британския град Манчестър и нападнат при инцидент, който полицията разследва.

Дни преди началото на конгреса властите в Пекин премахнаха изключително редки транспаранти на политически протест от надлез в китайската столица. Лозунгите включваха призив за свалянето на Си и край на строгите политики срещу COVID.