Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Нови страни биха могли да се присъединят към Европейския съюз без пълни права на глас, което би могло да направи лидери като Виктор Орбан от Унгария по-отворени към идеята Украйна да стане част от блока, пише европейската редакция на Politico.

Макар статята да е концентрирана около прсъединяването на Украйна към ЕС, предвидените промени засягат Западните Балкани. 

Предложението за промяна на правилата за членство в ЕС е в ранен етап и ще трябва да бъде одобрено от всички съществуващи държави, според трима европейски дипломати и служител на ЕС, запознат с дискусиите. Идеята е, че новите членове ще получат пълни права, след като ЕС преразгледа начина си на функциониране, за да затрудни налагането на вето върху политиките от страна на отделни държави.

Това е най-новият опит на проевропейските правителства, като Австрия и Швеция, да вдъхнат живот на процеса на разширяване, който в момента е блокиран от Будапеща и няколко други столици поради опасения, че той може да доведе до нежелана конкуренция на местните пазари или да компрометира интересите на сигурността.

ЕС превърна разширяването в стратегически приоритет на фона на експанзионистката програма на руския президент Владимир Путин, въпреки че усилията за увеличаване на броя на членовете от настоящите 27 на 30 през следващото десетилетие разкриват вътрешните разделения в блока.

"Бъдещите членове трябва да се задължат да се откажат от правото си на вето, докато не бъдат проведени ключови институционални реформи, като например въвеждането на квалифицирано мнозинство при гласуването в повечето области на политиката“, заявява Антон Хофрайтер, председател на Комисията по европейски въпроси на Германския Бундестаг. "Разширяването не трябва да бъде забавяно от отделни държави-членки на ЕС, които блокират реформите.“

Инициативата ще позволи на страните, които в момента са на път към членство, като Украйна, Молдова и Черна гора, да се ползват от много от предимствата на членството в ЕС, но без право на вето – нещо, което правителствата на ЕС винаги са ценили като най-мощното средство за предотвратяване на политики на ЕС, които не им харесват.

Идеята зад предложението – което се обсъжда неофициално между страните от ЕС и Комисията, според същите дипломати и служители – е, че приемането на нови страни без право на вето, поне в началото на членството им, ще им позволи да се присъединят при по-гъвкави условия, без да се налага преразглеждане на основните договори на ЕС, което няколко правителства считат за невъзможно.

Преди това лидерите на ЕС настояваха, че такава преработка е необходима, преди блокът да може да приеме нови членове като Украйна, като подчертаваха риска от увеличаване на блокираните ситуации в Брюксел. Опитите да се премахне правото на вето и за съществуващите членове на ЕС обаче срещнаха силна съпротива не само от Унгария, но и от Франция и Нидерландия.

Нарастващо недоволство

Планът за присъединяване на нови членове без пълни права на глас би "гарантирал, че ще продължим да бъдем способни да действаме дори в разширена ЕС“, заявява Хофрайтер. "От разговорите с представители на държавите от Западните Балкани получавам ясни сигнали, че този подход се счита за конструктивен и жизнеспособен.“

Изискването нови страни да не бъдат допускани до присъединяване, докато ЕС не реформира начина си на функциониране, рискува да доведе до "забавяне на разширяването през задната врата“, заявява той.

Натискът съвпада с нарастващото недоволство в кандидатките от Източна Европа и Западните Балкани, които са предприели дълбоки вътрешни реформи, но години след кандидатстването си не са по-близо до членството. В случая с Черна гора преговорите за присъединяване към ЕС започнаха през 2012 г.

"Последната страна, която се присъедини [към ЕС], беше Хърватия преди повече от 10 години – а междувременно Обединеното кралство напусна“, заявява черногорският президент Яков Милатович в интервю за брюкселската медия. "Ето защо считам, че сега е моментът да се съживи процесът, а също и да се съживи малко идеята за ЕС като клуб, който все още притежава притегателна сила.“

Заместник-премиерът на Украйна Тарас Качка се присъедини към тези опасения, призовавайки за "креативни“ решения, които да отблокират разширяването на ЕС. Кандидатурата на Киев за членство в ЕС в момента е блокирана от ветото на Унгария.

"Чакането не е опция“, заявява Качка в интервю. "Така че това, от което се нуждаем, е решение тук и сега. Това е важно за Украйна, но и за Европейския съюз... Мисля, че докато Русия тества европейската сигурност с дронове, същото се прави и чрез подкопаване на единството на Европейския съюз.“

По-рано този месец страните от ЕС отхвърлиха опита на председателя на Европейския съвет Антонио Коща, да продължи с разширяването.

Лидерите на страните от Западните Балкани – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия – ще се срещнат с европейските лидери в сряда в Лондон на срещата на върха "Берлински процес“, фокусирана върху ускоряване на интеграцията между тези нации като предшественик на разширяването на ЕС.

В навечерието на предстоящата оценка на Комисията за състоянието на преговорите за разширяване с различните кандидатки, така нареченият пакет за разширяване, един от дипломатите на ЕС предлага Комисията да се опита да ускори процеса на разширяване, като продължи преговорите, без да търси официално одобрение от всички 27 страни от ЕС при всеки случай. Това би избегнало и правото на вето на Орбан на всеки етап от преговорите.

От решаващо значение е, че като част от пакета за разширяване се очаква Комисията да представи предложение за вътрешни реформи в ЕС, за да подготви блока за приемането на нови членове.