Близо 50 години лекар пази олтара на видинската Синагога

Близо 50 години известен лекар пази грижливо олтара на видинската Синагога. Д-р Илия Калчев, само пред репортер на "Фокус“ разказа прелюбопитната история на  съхраняването до днес на  олтара на еврейския храм, изработени поставен  в далечната 1894 г.

"Пазех  13-те части на олтара близо половин век. С моите двама братя като деца често играехме в храма и двора  на Синагогата. Възхищавахме се на сградата, витражите  от цветно стъкло на прозорците, на чугунените колони, на уникалния огромен и изключително красив полюлей и разбира се на олтара. В него имаше нещо магнетично-синия му фон със златните малки звезди, блестеше и сякаш небето би слязло при нас и ни разкриваше приказен свят. Така мина детството ни“, спомня си известният днес ортопед.

"Годините минаваха, ние растяхме, а заедно с нас - Синагогата се рушеше, вратите и бяха отворени,  трева избуя навсякъде, децата продължаваха да играят там, сградата бе оставена безстопанствена. Пораснах, учих, станах лекар и  се върнах в родния Видин. В годините колекционирах различни неща, така бях възпитан от родителите си стара видинска фамилия, винаги да помня и обичам родния град, да пазя и съхранявам неговата памет, история,  за да ги има за поколенията.

През 70-те години на миналия век скулпторът, който живееше и работеше във Видин Иван Бекярски , който е следвал в Краков, Полша, ми предложи да закупя 13 части от олтара на видинската Синагога. Сумата, която поиска никак не бе малка за мен, начинаещ лекар, но реших че е по-добре да  приема предложението и олтара да остане във Видин, отколкото да бъде изгубен завинаги или да поема пътя към частни колекции в чужбина… Съгласих  да платя за олтара, макар че години наред изплащах сумата за него. Но бях щастлив ,че ще го съхраня. Минаха месеци, докато с Бекярски уточним как той да донесе олтара до нас, а ние живеехме в центъра на Видин. Един ден той натовари на каруца, приличаща на рикша, тринадесетте елемента, които бяха увити в платна. Натоварена каруцата премина през целия град и реликвата се озова при мен у дома.

На три пъти в годините до днес, продължава разказа си д-р Илия Калчев, се говореше, че започва ремонта на сградата на храма, но така и нищо не се случваше, а той продължаваше да се руши, а аз да пазя олтара и тайната за него, с надеждата че някой ден Синагогата ще заблести отново в своя блясък и олтара ще може да се види от много хора. Така до днес.

"Когато видях в началото на август вече готовата и напълно реставрирана сграда на Синагогата, при посещението на посланика на Израел в България, споделих години пазената тайна с него и с кмета на Видин.

Олтарът на юдейския храм се е състоял от 13 елемента- дърворезба  и всичките днес са съхранени. Елементите са -две врати -дверите по 2 метра високи, 4 колони -2 къси и 2 дълги, 2 дъги-като арки, най-вероятно стояли над дверите, дървен капак и кръг и  дървен орнамент с надпис с името на майстора-резбар и годината на изработка, допълва лекарят.  Категоричен е, че всички елементи, които съхранява са автентични, но разбира се те трябва да бъдат оценявани от специалисти. Независимо от това, казва докторът, на пръв поглед прави впечатление, че частите на олтара са изработени от пластично дърво, с изключителна прецизност и голямо майсторство. Двете двери са боядисани в синьо със златни малки звезди. Днес, 129 години от откриването на Синагогата и изработването на олтара, цветовете му са се запазили и говорят, че художникът -резбар Макс Верих е бил изящно ювелирен майстор.

Д-р Илия Калчев, вярва  и е убеден, че реликвата, която пази близо половин век, ще  намери своето достойно място в новия Културен център "Жул Паскин“  в обновената Синагога, наричана "Белия лебед на Дунав“. И така паметта за строителите, архитектите, художниците, дарителите на еврейския храм ще остане  за поколенията.

Кой е авторът на уникалния олтар?

Максимилиан Верих, по известен като Макс Верих, (1848-1915) както сам е изписал на олтара, е чешки  евреин, който учителства във видинската държавна гимназия. Непосредствено след Освобождението 1878 г., по инициатива на проф.Константин Иречек, който кани в България представители на чешката интелигенция да помогне на младата българска държава, у нас пристигат стотици млади специалисти от всички области на държавното устройство – юристи, инженери, учители, художници, музиканти, които се натурализират и остават тук завинаги. Една от тези фамилии е на Максимилиан Верих – художник-декоратор, музикант, всестранно надарена личност. За него научаваме повече от изследването на  Лилия Филипова "Хроника на една фамилия“.

Макс Верих е роден през 1848 г. в гр. Турнов, Австро-Унгария (днешна Чехия). Учи в гимназията в Либерец. Следва само една година скулптура в Пражката художествена академия. Изявявал се е като резбар, художник, скулптор, инженер, композитор и музикант. Макар да няма завършено специализирано художествено образование, Макс Верих преподава в България  рисуване и краснопис-в периода 1888 – 1908 г. Учителства първо във Видинската гимназия -1890-1898 г., където преподава рисуване и на големия български живописец  Никола Петров. Със заповед 1210 от 1898 г. Макс Верих  е назначен за волнонаемен учител в Мариѝнската Девическа гимназия в Стара Загора. В документа е посочено, че е "на 53 години, има 13 години стаж като преподавател, последно в Мъжката гимназия във Видин“. Пристига  през 1898 г. в Стара Загора заедно със съпругата си и трите им деца, като се установяват трайно в града. Синът му – Владимир Верих – загива като подполковник по време на Балканските войни. 

Макс Верих умира на 22 юни 1915 г. в Стара Загора. Днес в негова чест  и приноса на фамилия Верих за развитието на града е именувана улица "Верихова“.

Чешките "строители на съвременна България" оставят своя отпечатък в много български градове, сред които са Видин и Стара Загора. Макс Верих остава в историята на изобразителното изкуство със сътвореното от него – олтарът във видинската Синагога, оцветен в синьо, бяло, червено и бронз и оценяван като най-добър в сравнение с всички олтари на синагогите в България. Негово дело са олтарите в Синагогата в Русе, в чешките днес градове  Лауни и Мост, дърворезбата в  театъра в Турнов, десетки паметници в Карлови Вари, гипсови колонади, каменни скулптури в много градове, сред които най- впечатляваща е скулптурната украса на Народния театър в Прага. И всички те носят превъплътената  от вещата му  ръка красота и любов.