В работата са включени деветима затворници с по-леки присъди, преместени в обновеното затворническо общежитие в село Разделна. (Около 100 от варненските затворници бяха настанени там след ремонта на общежитието). Основите на сградата, която предстои да се изкопае отстоят на 250 кв. м. западно от Музея на мозайките. Датирана е в периода - кр. на 3, началото на 4 в. 

Обектът е разположен на 4 кв. метра, обхваща античната сграда и част от улиците на север. По всяка вероятност домът е бил собственост на имотно семейство, има дебели стени с размер на широчина - 1, 20 м., смесен градеж от редуващи се пояси камък и тухли - т. нар. opus mixtum. Специалистите допускат сградата да е била на 2 етажа. Едва ли ще излязат цели мозайки, но фрагменти със сигурност очакваме - каза археологът Христо Кузов, който е натоварен с работата по обекта. Средствата са скромни - 5000 лева, осигурени от Регионалния исторически музей - Варна и Община Девня. Те ще стигнат за работа до края на месеца. Обектът обаче е включен в резервите на бюджета на Министерството на културата и ако бъдат отпуснати допълнителни пари с нов транш, ще бъдат обезпечени разкопки до края на лятото.

Туристическият сезон в Девня не е много активен - сподели директорът на музея Иван Сутев. Имахме по-големи очаквания, все още ни липсват групите руски туристи. Идващите са предимно наши семейства, преминаващи през Девня. Нашият музей е включен в 100-те туристически обекта на България и именно това привлича някои от родните туристи. Имаме ескурзовод с руски език, а материалите ни са преведени на английски, френски, немски, руски и румънски. Какво точно е запазила земята - предстои тепърва да разберем - допълни директорът.

Музеят на мозайките в Девня представя римски и ранновизантийски мозайки от Марцианопол. В хода на археологическите проучвания, започнали през 1976 г. и продължили с прекъсвания пет сезона е разкрита голяма късноримска сграда с мозайки (villa urbana). Тя е построена в края на III - началото на IV век (времето на Константин I Велики) на мястото на по-ранна сграда (сгради) разрушена при готските нашествия през 250-251 г. С ремонти и преустройства сградата е просъществувала до началото на VII век. Сградата заема площта на цял квартал (insula) с дължина 37,15 м (север-юг) и ширина 37,75 м (изток-запад). Нейният план следва традициите на гръко-римското атриумно-перистилно жилище. Около вътрешен двор (atrium), настлан с каменни плочи, със зидан кладенец по средата, заобиколен от три страни с покрита галерия с варовикова колонада (перистил), са разположени 21 жилищни, стопански и складови помещения. 

Стените на жилищните помещения са били покрити с цветни мазилки и стенописи, с гипсови щукатури. Пет от помещенията на сградата и портика са покрити с многоцветни подови мозайки - едни от най-добрите образци на римското мозаечно изкуство от това време, открити в България. Три от тези мозайки са представени в музея на място в помещенията, където са открити, а останалите, след консервация и частична реставрация, са пренесени върху нова носеща основа. Мозайките са изработени в класическите техники opus tesselatum и opus vermiculatum от малки камъчета - кубчета (тесери) от мрамор, варовик, печена глина и цветно стъкло (смалта), в 16 цвята. Те представят главно персонажи и сцени от гръко-римската митология, екзотични животни и птици, растителни и геометрични мотиви.