Емил Ботев: Земетресението днес има връзка с това от 5 август тази година

Емил Ботев, ръководител на Отдела по сеизмология в Геофизичния институт на БАН за регистрираното земетресение в Североизточна България.

- Г-н Ботев, в кои райони е усетено земетресението? Дали е само в областите Добрич и Варна или е усетено и на други места?
- Ограничава се само там, защото неговия магнитуд е средно около 3,7 по скалата на Рихтер. Дълбочината му е малко по-голяма - около 18 км. При това положение вълните затихват по-бързо. Затова е усетено основно във варненската част и най-вече в близките селища като Камен бряг. Там е единственото място, където има по-сериозни разрушения, има паднали мазилки. Това са елементи на въздействие от 6 степен, но по принцип не можем да припишем на това земетресение такъв магнитуд от шеста степен. Останалите ефекти са максимум 4-та или 5-та степен, т.е. 4 и нещо степен на въздействие.
Въздействието на земетресенията не се мери по-скалата за силата на земетресенията на Рихтер, а по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник. Там въздействията са разграничени до 12 степени, а не до 9 както при Рихтер. Вярно е, че има елементи на 6-та степен, защото падналата мазилка е нещо сериозно - хем нарушение на конструкцията, хем финансов ущърб, хем създава и паника. Там на 5-ти август имаше едно земетресение с магнитуд от около 5 по Рихтер. Това земетресение даде доста сериозни ефекти особено в областта около Камен бряг, където има достатъчно втора категория и такива, върху които по-лесно се въздейства, т.е. със стари строителни конструкции. Те са отслабени. Така че сегашното земетресение, макар и с много по-слаб - над 30 пъти по слаба енергия от тогавашното - е в състояние да даде допълнителни нарушения на сградите, каквито представляват пукнатините и падналите мазилки.

- Има ли връзка между тези две земетресения?
- Разбира се, че има. Тогавашното земетресение не беше последвано от обичайните афтършокови серии. След него имаше само две - три земетресения. А след земетресение с магнитуд 5 в коровата част - в сухоземната част от територията на страната - обикновено се развиват след афтършокови серии най-малко от стотина земетресения. Това показва, че начинът на релаксиране на средата там е много по-специфичен. Той е такъв, защото става дума за развитие на движенията под морското ниво и там очевидно продължава това разтоварване на енергията, предизвикано от тогавашните по големи размествания. Защото, както ви споменах, онова земетресение е с няколко десетки пъти по-голяма енергия. То разбутва някои части от пластовете, където допълнително във времето се освобождава още земетресение, но както виждате със значително по-слаба енергия. Така че връзката е на лице. Няколко месеца би трябвало тогава да продължи афтършоковата активност, но тя не беше налична. Затова можем да приемем, че сега получаваме нещо като допълнително разтоварване на създадените тогава допълнителни напрежения от разкъсването на 5-ти август в дълбочина.

- Днес очакват ли се вторични трусове?
-  Съдейки по тогавашния механизъм, а и на другите силни земетресения случили се още в началото на XX в. е малко вероятно да има развитие на този процес. През 1901 г. е най-силното земетресение там, с манитуд над 7,2, а имаме и данни за земетресение с магнитуд над 7,5 от преди няколко столетия. Последиците са били катастрофални за региона, с релефни изменения. Съдейки и по това, че няма сериозни афтършокови поредици, то ние можем да кажем, че сега е много по-малко вероятно да има развитие този процес. Преди четири - пет дни там имаше едно земетресение с магнитуд около 2,5. То беше доста по-слабо. Нищо чудно днес да нямаме нито едно земетресение в Шабла, защото този модел на развитие на сеизмичния процес е много специфичен. Той е характерен само за този район на страната. Ако беше в другите части на страната, особено в Югозападна България, където честотата на събитията, особено след по-силни земетресения е огромна, макар че те са микроземетресения - с магнитуд по-малък от 3, то там трябваше да станат веднага поне още три или четири афтършочета в първия час. Докато тук засега нямаме нито едно. Възможно е това да продължи целия ден.

- Всъщност къде е епицентърът на земетресението?
- На около 10 км източно от Камен бряг. То е в акваторията на Черно море. Разкъсването става най-вероятно по калиакренския разлом, който е основно разположен на вътре в морето.

- Чуждите агенции излизат съобщават за земетресението като се позовават на по-голяма сила на труса - 4,4 по скалата на Рихтер.
- Отделните решения на различните центрове не съвпадат. Примерно на Букурещ го дават 15 км. източно от Камен бряг. Иначе почти съвпада с нашето решение, но нашето е мъничко по- на запад - да кажем няколко километра. Турците, които са близко и имат огромна мрежа на Черно море, те дават решението на самата Шабла. Решения на други международни центрове отиват на нос Калиакра. Но това е едно разстояние на не повече от 20 км. Всички решения на другите центрове съвпадат относително с нашето. Същественото е, че дълбочината е по-голяма, което отговаря на нашите представи за развитието на процеса в дълбочина - тук имаме дълбочинна сеизмичност. Дълбоко под нивото на морето.

Източник: Агенция "Фокус"