Проектът "Етнографски комплекс "Чифлика Чукурово" може да бъде емблема на българската предприемчивост, която успява да превърне народните традиции, обичаи, пиетета на българина към сливането му с природата в една привлекателна туристическа атракция и място за екопочивка, особено важна за туристически регион като Североизточна България.
Проектът е на обща стойност 105 092,80 лв., от които 89 328,88 лв. европейско и 15 763,92 лв. национално съфинансиране. Срокът за изпълнението му е 13 месеца. Стефка Петрова е ръководител на проекта , Мира Михайлова- координатор, а изпълнител е варненската фирма "Нордекса" ЕООД с управител Анна Киркова.
Може би тайната на Чукурово е в неговата отвъдност. Човек има чувството, че е попаднал в друг свят, отвъд света, откъснал се напълно от всекидневието си, освободил се от тягостната, душна, безнадеждна градска атмосфера, от шума, трясъка, писъка на автомобилните аларми и мръсотията, от невротизираните си съграждани. Нещо във въздуха, нещо в гледката, нещо в къщите, които си приличат и всяка една е различна, нещо тайно и омайно има в това село, не можеш да го назовеш, но си запленен. И ако Славейков е казал: " Търново е един осъществен блян ", може без колебание да се каже, че Чифликът Чукурово е истинска бяла магия...
През 1992 година шуменлията Данчо Йорданов купува в този пущинак малък парцел, където с едно бунгало осигурява ваканция за семейството си. После идва малка къща с нещо като пещ в двора. Приятели от туристическия бранш в Албена му подхвърлят идеята за чифлик.
"Коренът ми е чорбаджийски и винаги съм мечтал да го възродя доколкото мога", разказва Данчо Йорданов. Дядо му и баба му с неописуем труд обработвали и поддържали 150-декаровото си стопанство. Роднински делби и неразбории обаче попречили да възстанови наследствените имоти и така се стига до "Чукурово". През 1996 е годината през, която се открива ЕК "Чифлика Чукурово".
"Навремето бях много палав, а сред поразиите ми най-голямата е, че нарязах на баба ми стана, на който тя почти денонощно тъчеше. После сякаш като в Божие провидение трябваше да събирам от цяла България дървени старини. Обиколил съм страната и от стотици километри съм докарал разглобени хамбари и други автентични конструкции, като често изпреварвах циганските тумби. Исках от всяка етнографска област да има по нещо и чак от Троянския балкан съм пренесъл стари дървении".
Така година след година, малко по малко, Данчо вдига ресторант, хотел, конюшня с шест яздитни коня английска порода, басейн, бунгала. Чифликът от нов тип се разраства с овощна градина, овчарник, кокошкарник и др.
Етнографският комплекс " Чифлика Чукурово " е разположен върху площ от 1300 кв.м., в местността Батова, на височината над реката. Той е разположен на 17 км от к.к. Албена, в с. Прилеп и носи старото име на селото. Пътят ни води през камениста местност в малко селце, на чиято най-висока точка се намира чифликът.Идеята е комплексът да осигурява всички условия за екопочивка - от земята до трапезата и свободното време.
В чифликчийския двор е разположен музеят на открито, който дава сведения за начина на живот и поминъка на старовремските българи. Тук са изложени и разнообразни земеделски сечива, инструменти и приспособления - неотменни помощници в добиването на прехраната: харман с диканя, хромел за мелене на зърно, вършачка, меден казан за ракия.
Любознателните пътуващи българи от онова време са се сдобили и с парен двигател "ЛИНКЪЛН", който е бил силен и верен помощник при извършването на тежката селскостопанска работа. Подобен е пътят на придобиване и на трактора отпреди век. Освен с ценната колекция, гостите могат да се запознаят и с архитектурата на основните селскостопански постройки и цялостния облик на старинния български дом.
Етнографският музей на закрито разполага с разнообразни като старинност и предназначение експонати. Тук са събрани предмети, които дори специалистите етнографи оценяват като редки ценни находки. Тук е пресъздадена атмосферата на заможен български дом - уютната гостна одая, работната стая, в която са изложени инструментите, нужни за изработка на дрехи. Редом до стана са изложени шевни машини "Singer", които са били част от обстановката на заможните български домове, обитавани от странстващи по "хаджийство" или търговия люде. Наредена е и автентична българска софра. Показани са носии от различни фолклорни региони на България, които радват със своята пъстра арка и безмълвно разказват за любовта и труда, вложени в тяхната изработка. Тук може да се види мангал, старинен грамофон, кафемелачка и затварачка за буркани от 19 век.
Тези предмети се използват не само за демонстрация пред гостите на всички домашни дейности, характерни за българското село от 19- ти век, но и самите туристи могат да участват в тяхното изпълнение.