100 години от рождението на емблематичен варненски лекар

На 18 ноември 2020 г. се навършват 100 години от рождението на големия български очен лекар, проф. Никола Константинов. Създател на първата в страната специализирана болница по очни болести, която съществува и до днес, проф. Константинов  има значителен принос в развитието на родната медицина и е сред най-вдъхновяващите личности на съвременна България.

Роден в Кюстендил, бъдещият лекар прекарва детството си във Варна, където неговият баща, Иван Константинов, е професор и член на първия академичен съвет на Висшето търговско училище (днес Икономически университет) в града. Младият Никола учи в немско начално училище и в мъжката гимназия на морската столица, а любовта му към естествените науки е тази, която го подтиква да следва медицина в София.

Веднага след завършването си е мобилизиран и участва като лекар на фронта през Втората световна война, а след нея е разпределен в с. Поляне, днес гр. Антоново. В началото на 50-те години заедно със семейството си се мести в София и започва работа в тогавашната Работническа болница, в която, след преобразуването й в Институт за усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ), печели конкурс за асистент по очни болести. Академичната му кариера продължава отново във Варна, където се завръща през 1967 година и става последователно доцент и професор.

Проф. Константинов основава Катедрата по очни болести към Висшия медицински институт във Варна и първата в България Специализирана болница по очни болести, която съществува и до днес. От 1979 г. е ръководител на Катедрата по очни болести в новоучредения Институт за лечение на чужди граждани към Медицинска академия в София. На тази позиция той популяризира българската офталмологична школа извън пределите на страната и допринася за поддържането на  висок международен имидж на българската медицина.

Микрохирургията е предпочитаната от професора област на активна дейност. Негови оригинални и внедрени методи в областта на роговичната трансплантация, кератопротезирането и лечението с лазер допринасят за изключителния подем на българската офталмология през годините. Проф. Константинов има значителни успехи и в областта на лечението на детската глаукома, на очните съдови заболявания и много други.

В личен план проф. Константинов е колоритна фигура, заобиколена от интелектуалци и други знатни личности от своето време. Един от съвременниците на проф. Константинов, философът проф. Исак Паси, го определя като човек, който "умее да прави тежкото - леко, сложното - просто и мъчното - лесно". В личното си посвещение към проф. Константинов в своята книга  "Очите" Марко Семов написва: "На един велик лекар и човек".

По време на свое интервю с Кеворк Кеворкян за предаването "Всяка неделя“ през 1980, проф. Константинов отправя послание към младите лекари: "Колеги, бързайте с подготовката си, не бързайте с кариерата си!“ и добавя: "(...) държа младите колеги да не са саморасли, а да растат винаги под ръководството на добри специалисти. Туй е гаранция за една хубава школа и за едно бъдеще, което ще им гарантира те да надминат учителите си“.

Двамата синове на проф. Никола Константинов също поемат по пътя на медицината и продължават делото на своя баща. Първородният му син д-р Иван Константинов е именит очен лекар, а проф. Добрин Константинов е сред водещите специалисти по детска онкохематология. Ученици и последователи на големия професор са известни офталмолози, работещи днес, както у нас така и в чужбина. 

Проф. Константинов, заедно със съпругата си Геновева Константинова, имат принос и за развитието на Съюза на слепите в България. "Професор Никола Константинов беше неотделимо свързан с проблемите на слепите хора в България. Беше наш посланик пред обществото и управлението на страната. Той допринасяше със своите разбирания и действия за достойнството на слепия човек, за доверието към неговите възможности, за неговото утвърждаване в обществото“, споделя председателя на "Съюза на слепите в България“, Спас Карафезов, през 2006 г.

Връзката на проф. Константинов с Варна остава силна. За големия дар, който дава на града и страната - първата специализирана очна болница в България, професорът е удостоен със званието Почетен гражданин на Варна. Той се завръща в Морската столица и посещава любимия си морски бряг всяко лято, до сетния си дъх през 2006 г.

По случай 100 годишнината от рождението на проф. Константинов МУ-Варна и екипът на Кадерата по Очни болести, начело с проф. Христина Групчева,  са подготвили специална страница на сайта на университета, посветена на професора. В нея ще намерите интересна информация, снимки и  заснетия от тях документален филм "Поглед към Първия“ - https://konstantinov.mu-varna.bg/ .

Кратка биографична справка

 

- Проф. д-р Никола Константинов, български лекар офталмолог /1920-2006/

- През 1939 год. завършва с отличие Мъжка гимназия "Фердинанд I" във Варна

- Дипломира се като лекар през 1944 год. в Медицински факултет на СУ "Св. Климент Охридски“.

- Oсновател и завеждащ катедра "Очни болести" (1968 -1980) във Висшия медицински институт - Варна (дн. Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов")

- Основател и завеждащ катедра "Очни болести" (1979 -1986) в Института за лечение на чужди граждани (ИЛЧГ) - София (дн. Многопрофилна болница за активно лечение "Света Анна" - София )

- Работил е в областта на роговичната трансплантация, кератопротезирането, детската глаукома, лечението на увеитите, лазерното лечение и др.

- Член (1969-1986) и почетен член (1986) на Европейския съвет по офталмология

- Носител на златен медал "Кирил и Методий“, Заслужил лекар (1986).

- Носител на множество национални и международни награди

- Член на Европейското офталмологично дружество

- Почетен член на Чехословашкото офталмологично дружество

- Специализирал в Одеса, Берлин, Мюнхен

- Владее свободно немски, френски, английски и руски езици

Здравейте, колеги,

Казвам се Ния Константинова. Благодаря Ви, че отделихте от времето си, за да се запознаете с делото на проф. Константинов, който е мой обичан дядо. Радвам се, че днес (18 ноември 2020 г.), точно на 100 годишнината от рождението му, съвременните технологии ни позволяват да споделяме едни с други добрите истории, да ги разказваме и да ги пазим. Надявам се, че този спомен ще допадне на Вашите читатели и последователи.