37 години от Чернобил: Какво си спомнят варненци?

През нощта в един часа и няколко минути на 26 април 1986 г. се взривява най-новият Четвърти енергоблок на атомната електроцентрала в Чернобил. Реакторът е напълно унищожен, а огромно количество радиоактивни вещества са били изпуснати в околната среда.

Инцидентът се разглежда като най-големият по рода си в историята на ядрената енергетика, като пострадали хора и икономически загуби. 134 души получили лъчева болест в една или друга степен. Повече от 115 хил. души от 30-километровата зона са евакуирани. За да се елиминират последиците, бяха мобилизирани значителни ресурси, повече от 600 хиляди души участваха в ликвидирането на последствията от аварията.

Аварията остава тайна няколко дни. Отровният облак достига и България. На 1 май, хората се изсипват по улиците за манифестация. Те крачат бодро, заедно с децата си под радиоактивния дъжд часове наред.

"Никой нищо не ни каза", спомня си варненка. "Бяхме навън с децата и марширувахме."

"Вечерта на 1 май, малката ми дъщеря не се почувства добре. Повръщаше й се и й беше лошо. Наложи се да отидем в спешното отделение. Там ни лекуваха като за вирус. Никой нищо не знаеше."

"Беше много странно. Листата по дърветата, прясно излезли и зелени, пожълтяха и почнаха да падат, сякаш е късна е есен, а не май."

"Ядохме салати, стояхме по цял ден навън. А е можело да вземем мерки." коментира със съжаление информационното затъмение от онова време дуга жена.