Ужасяващата детска травма е съпроводена с не по-малко гнусна предистория. Скесуалният тормоз над детето започва още, когато то е било на 11-месечна възраст. Това станало ясно от появилите се около ануса на детето остри кандиломи. Междувременно Иванакиев имал същото заболяване, а след като съпругата му Ц. посетила лекар със сина си станало ясно, че то се предава само по полов път и изказал съмнение за хомосексуален контакт. Жена му била чула, че преди да се ожени за Александър през 1997 г., той живеел с жена, която впоследствие завела срещу него дело за сексуален тормоз над детето й. Иванакиев обаче я убедил, че това са глупости. Тя и съпругът й имали чести скандали и се разделяли и събирали много пъти. През 2001 г. Ц. напуснала отново Александър и дала детето на майка си да го гледа защото била студентка, но 2 г. по-късно отново се събрала с мъжа си. Тогава А. бил на 4 г., а майка му често била на лекции и малкият оставал с баща си, който ежедневно го изнасилвал, обяснявайки му, че "мъжете си имат тайни". През 2004 г. жената отново напуснала Александър, като се разбрали той да взима сина им от училище. Така гаврата продължавала. При скандалите с жена си Александър често се затварял със сина си и го изнасилвал. Същото било и когато влизал в банята, докато момчето се къпело. В резултат на преживяната психическа и физическа травма обаче настъпила промяна в поведението на момченцето.

Майката завела сина си на психолог през декември 2005 г., с помощта на когото ужасът излязал наяве. Момчето започнало да рисува човешки фигури с мъжки полови органи, които обозначавал с "татко" и "А.". След това разказало, че баща му казал, че между мъжете могат да се правят такива неща и ако кажел на майка си щял да го пребие. "Казвах му: татко боли ме, спри! - Нищо не ми отговаряше", са само част от разказите на детето пред психолозите. Тяхната констатация е, че травмата у него ще остане доживот.

Източник: в. "Позвънете"