Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Бизнес
Криминални
Институции
Други
Читателски
88-годишен майстор пази точното време във Варна
Автор: Екип Varna24.bg 09:15 / 27.03.2017Коментари (0)1040
© Труд
88-годишен занаятчия доайен се грижи за една от емблемите на Варна - Градския часовник срещу катедралата. Кацнал върху 24-метрова кула от 127 г., той отмерва точно време благодарение на трима майстори, които през годините са го поддържали. Последният е бай Боян Николов. 

С часовника на Варна той се занимава от 14-годишен, когато станал чирак на прочутия Иван Отонов. А той наследил ключа за кулата от баща си - поборника Отон Иванов, чиято памет е увековечена с плоча в основите на каменната кула - символ на града. Тя била изградена през 1889 г. под ръководството на тогавашния кмет Кръстьо Мирски и първоначално служела на пожарникарите, защото от върха й в онези времена целият град се виждал като на длан. С разноцветни флагове през деня и с фенери през нощта наблюдателите сигнализирали за пожар. Огнеборците обаче напуснали кулата, след като им прекарали телефон. 

А Отон Иванов купил от Англия часовника и го монтирал на върха, за да имат варненци надежден ориентир за точно време. В знак на благодарност градската управа му дала барака под кулата, в която той си отворил ателие.

Прочутият революционер поддържал сложния механизъм до последния си дъх през 1934 г. След смъртта му бизнеса и ключа от кулата наследил синът му Иван Отонов. "За мен той бе като баща. Израсъл съм без татко. Живеехме много бедно с мама и брат ми. 

Когато завърших прогимназия, трябваше вече да работя. Нямахме пари за учебници и гимназиална униформа. Така съдбата ме срещна с Отонов", спомня си далечната 1943 г. бай Боян. Той много искал да стане радиотехник, но в града имало само едно ателие, а чирашкото място там било заето. Майка му разбрала, че реномираният часовникар Отонов си търси момче да му помага.

"Майсторът беше честен и строг - и към себе си, и към околните. Първо провери дали ръцете ми се потят. Много е важно в нашия занаят това да не се случва. Издържах изпита на око и ме взе. В началото бях момче за всичко", разказва Боян Николов. Първата си чирашка година той помни и с един природен феномен. Тогава морето пред плажа във Варна почерняло от риба. "На плиткото водата вреше от чатал куйрук - едра хамсия. Целият град се стече да я лови с ръце. И аз успях да напълня 3 кошнички по поръка на чорбаджийката, но останах без дървените си сандалки, защото скочих във водата направо с тях и каишките им се скъсаха. После плаках, но това бяха весели времена. Защото и в нищета децата винаги намират как да се забавляват", споделя бай Боян.

В ателието на пъпа на града пред очите му минавал целият елит на Варна. Гледал и арестантите, които вървели пеша, овързани с вериги от съда до тогавашното областно управление на полицията, разположено срещу часовника. Видял танковете, които задръстили центъра на Варна на 9 септември 1944 г., а после, докато се учел да поправя луксозни часовници, чувал по високоговорителите и заседанията на Народния съд, провеждани в съседния Юнашки дом. Боян чиракувал с още четирима батковци. Бил най-дребен, но и най-упорит. Работата му споряла, майсторът го харесал и понеже имал само дъщери, започнал да го обучава да се грижи за часовника на града, а накрая му завещал ключа от кулата.

"Това е голяма отговорност, която приех с благодарност. Животът ми бе пъстър, преживях много, обиколих половината земно кълбо, но за всичките тези десетилетия само 4 г. съм давал ключа на друг", споделя пазителят на времето. Това се случило през 60-те години на миналия век. Боян Николов оставил брат си да го замества, защото приел да ръководи строителен обект в Еритрея, а после поплавал на кораб като моторист, за да види света.

Преживял е три епохи, но днес е категоричен, че бляновете по първата не са му по вкуса. 

"Много хора разправят колко цветуща била царска България, а то по пътищата тогава нямаше асфалт - само прахоляк и конски фъшкии. Нямаше рейсове, електричеството се ползваше само за осветление. Сега е съвсем друго. Но си има и минуси - занаятите умират. Вече няма истински часовникари, които да боравят с механика, защото електрониката я измести", нарежда бай Боян. Затова му е трудно да си намери приемник. Обучавал двама младежи, но и те като мнозина други хванали пътя към чужбина. Единият заминал за Франция, а другият - за САЩ. Сега възрастният майстор се надява да предаде знанията си и ключа за кулата на своя внук Християн. Не е сигурен обаче, че завършващият информатика младеж ще приеме поста. Защото той не носи пари, а ангажиментите са много.

Два пъти седмично - в студ и пек, часовникът трябва да се сверява, понеже леко избързва. Макар и на преклонна възраст, бай Боян не нарушава графика. Изкачва 80-те стръмни и тесни каменни стъпала до върха на кулата, за да навива часовника. Работата не е лесна, тъй като механизмът не се задвижва с пружини, а от тежести, които висят в средата на кулата. За да ги задвижи и камбаната да отмерва всеки кръгъл час, бай Боян върти манивела - 58 пъти на всяко качване. Безплатният фитнес вече му тежи, но той не се предава, макар че понякога стават и опасни бели. Доказва го дупка в преддверието на кулата. Тя зейнала наскоро, след като една от тежестите се откъснала и паднала от върха. "Един чарк да отскочи, и може да ме убие. Работата изисква внимание, усет и опит", казва бай Боян.

Два пъти годишно той разглобява целия механизъм за профилактика, а ако някоя част се повреди, сам изработва нова. Убеден е, че в старото градско бижу има още много живот, стига да е добре и с любов поддържано. Часовникът е уникален и защото противно на традицията никъде по него не е указано името на производителя. Дълги години се смятало, че е правен в Германия, но преди месеци бай Боян разбрал, че е измайсторен в работилница в малко градче на швейцарско-френската граница. 14 часовникари вложили таланта и труда си, за да изработят механизма, по който и днес старите кореняци по навик си сверяват ръчните часовници, докато седят на припек в центъра. За да не ги подведе, бай Боян е винаги на пост.

По време на дългата му служба часовникът е спирал няколко пъти. Обикновено това става, когато навали мокър сняг. Той засяда във външните рамки и пречи на стрелките да се движат. При такава "авария" преди 11 г. майсторът бил в болница, но щом узнал, напуснал леглото и хукнал към кулата. Само веднъж - през май 2014 г., механизмът блокира след трус в Егейско море, който се усети чак във Варна. И тогава бай Боян бързо върна нормалния ход на времето. За отговорната си мисия до 1998 г. той не вземал нищо, а после общинарите му гласували малък хонорар. "Парите не са важни, а и мразя да хленча. Този часовник е мой, майстор Отонов ми го завеща и докато мога да ходя, ще го поддържам", отсича бай Боян.



Източник: Труд








Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Масови протести срещу цените на горивата
Парламентарни избори 2024
Газови доставки
ТВ и шоу сезон 2023/2024 г.
Кабинетът "Денков - Габриел"
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Варна и региона.
e-mail:
Анкета
Как се справя Община Варна с овладяването на последиците от проливните дъждове?
Много добре
Добре, но можеше и по-добре
Не се справи
Пълна трагедия

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0888 53 26 24

novini@varna24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Статистика: