©

"Директор на дирекция например участва в писането на учебник. Законно се подписва, че няма да участва в оценяването заради конфликт на интереси. Но в него участват неговите подчинени. Тоест, работодателят пита подчинените си дали става учебникът", коментира тя.

По думите й авторските права не бива да бъдат разпилени и е редно да се знае конкретно кой е учебникът, кой го е одобрил и кой носи отговорност. Всичко това трябва да се регламентира в закона, смята професорът.

По казуса със "съвместното съжителство" Клисарова обясни, че подобни скандали биха могли да се избегнат, ако темите се разработват от специалисти историци. Тя припомни, че по времето на нейния мандат като министър също е имало подобно напрежение заради публикувани за обсъждане програми без министерски подпис.

Министърът на образованието не може да изчете всичко, което излиза като предложения, но може да определи политиката. Там е ролята и на експертите, които понякога защитават лични интереси, призна проф. Клисарова. Според нея реформата в образованието трябва да бъде бавна и поетапна и да започне от 1 клас. По даден предмет трябва да има един учебник, финансиран от министерството, а към него поне три помагала. Ролята на чуждите организации в писането на учебници трябва да е строго регламентирана, за да не се допускат външни влияния, е мнението на специалиста.

Учебниците трябва да се пишат от учители, а програмите да бъдат приемани след широко обсъждане и с участието на родители, педагози и дори ученици, смята Клисарова. Тя изрази учудване, че Законът за средното образование е приет за два-три месеца без дебати и обществено обсъждане.

"Аз мисля, че този закон е неразписан по много точки. Не е ясно кое как ще бъде, учебниците не са готови. Искахме децата да са по-малко натоварени, да имат повече време за подготовка. Как да стане като им слагаме още един клас отгоре", попита реторично тя.

Според проф. Клисарова е редно законът да регламентира броя на учебниците и тяхното съдържание. В момента те са "безброй много" и не се знае дали някой следи за съдържанието им, посочи тя.

"Всеки може да напише каквото пожелае. Предложенията отиват в министерството, издателството почва да го издава. Често учебници се пишат от автори, които не са се занимавали с ученици - известни професори, които обаче не познават учениците и психиката им", добави още бившият образователен министър.