©

Председателят на организацията проф. д-р арх. Росица Никифорова заявява следното:

Разглеждам резултатите от наскоро приключилия Международен конкурс с международно жури за централния площад на Пловдив (125 проекта от 41 държави) и неизбежно правя сравнение с конкурса за Главни пешеходни зони на Варна. Обявен също като международен, но с национално жури, Варненският конкурс се превърна естествено в "домашен" (постъпват 7 проекта), а единствените журьори-представители на Министерство на културата и НИНКН са съдили за качеството на проектите на едно единствено заседание.
Разбираемо е, но е обществено безполезно, да се опазва сфера за работа на местните архитекти с особено яркия пример и на конкурс (обявен от местните дружества на САБ и КАБ) само за търновци по решаване на централната градска част на Велико Търново.
Част от зоната по бул. "Княз Борис I" във Варна е реализирана. Като проектант си давам сметка колко труд на авторския екип (арх. Борислав Игнатов, арх. Живко Железов, арх. Юлия Железова, арх. Александър Минчев и др.) се крие зад всеки квадратен сантиметър от територията - обект на конкурса. От нас като архитекти се очаква да решаваме и много по-обхватни от чисто техническите задачи. Със съжаление ще кажа, че наред с пропиляната възможност за композиционна обвързаност на околното застрояване и пешеходното ниво, дори и на техническите въпроси в реализиращия се проект не са дадени отговори. Некачественото изпълнение се дължи в много голяма степен на лошо измислени детайли, а претенциозното метафорично мислене е пропуснало да употреби най-сигурните инструменти на архитектурния език: Мащаб и Ритъм.
Защото Варна го заслужава, най-доброжелателно апелирам: Проектът се нуждае от спасяване преди поразяване на цялата зона с аморфни настилки, сбъркан мащаб и куриозни детайли. Община Варна има инструменти за това - нека ги приложи своевременно.

Арх. Христо Топчиев:

На площад Независимост във Варна му предстои реконструкция по нов дизайн. Площадът, в настоящият си вид, е създаден по проект от архитект Варожан Мануян през 1975г. Той проектира мащабен рисунък от стилизирани вълни, които преливат и дават формата на съседните цветни градини и фонтани, а растерът тръгва и по булевард "Княз Борис Първи". Така градският център звучи единно от 70-те до 90-те години, заради прилагането на общи естетически принципи и идеи.

През последните две десетилетия пешеходните пространства, създадени от арх. Мануян, бяха силно занемарени, а ремонтите се оказаха некачествени. Вместо да подмени настилките с нови и по-качествени, през 2012г. Община Варна реши да проведе конкурс за нова естетика и реконструкция на пешеходните пространства. В това има известна логика, доколкото арх. Мануян прави сложна за изпълнение система за отводняване, а и размерът на растера в настилките при площад Независимост е сравнително едър и това затруднява възприемането му.

Конкурсът за естетизация бе обявен като национален и дори международен, но заради твърде кратките срокове и зле съставената и неясна конкурсна програма, интерес липсваше. Така нашият "международен" конкурс стана типично регионален със своите 7 участващи екипа, 5 от които от Варна. Спечели екип на уважавани колеги - архитектите Живко Железов, Юлия Железова, Борислав Игнатов и Александър Минчев. Те заложиха на плакатно представена идея, наблягаща на ярките цветове и ясните общи послания.

Спечелилият екип създаде и работен проект, но лошото качество на реализацията в първия участък изостри общественото внимание и повдигна множество критики към естетиката му. Градските мебели от ръждясали стоманени листи подсилват тъжното усещане за дългогодишния упадък на Варна и логично срещнаха сериозно обществено неодобрение. Впечатлението за недобре измислено и недостатъчно отводняване сякаш се подсили с ръждясалите "лодки", а "плаването" им по вълните от зле наредени клинкери направи нещата дори леко трагикомични. Подчертаването на линиите за отводняване в настилките създаде асоциация за уличен профил с платно и два тротоара, вместо необходимото обобщено усещане за пешеходна зона без тротоари и обединени околни пространства. Цветното преливане в настилките, това сполучливо хрумване на проекта, освен от линиите на отводняването се накъса и надребни от некачественият, откровено грозен и крайно неподходящ за центъра на Варна калдъръм. Той по никакъв начин не помага за подчертаването на античната стена под него, но пък проваля композицията в настилките, надребнява усещането за пространство и стои като кръпка, противостояща на всичко "съвременно" наоколо. Друг критикуван елемент е асмата, подходяща по-скоро за някой частен селски имот, отколкото за обществения център на Варна. Липсват съвременни пластики, характерни за всяка централна зона. Вместо тях, сякаш случайно са нахвърлени на различни места груби и нищо незначещи за хората, но затова пък големи камъни, а варненските скулптори са лишени от безценна възможност за изява. Беше пропуснат и шансът за стандартизиране по общ детайл на всички съществуващи стъпала пред различните входове по булеварда. Проектът, започнал с добрата идея за цветно преливане, очевидно е допълван и надребняван до момента, в който общата идея се е разпиляла, а грешките в мащаба и липсата на отношение към съществуващата среда ще бъдат усетени най-много при изпълнението на площадните зони.

За съжаление градът загуби естетиката, създадена от арх. Мануян още с некачествения ремонт на площад Независимост от преди няколко години. Необходима е дискусия по темата не само за техническата, но и за естетическата страна на проекта, преди вече допуснатите грешки да се мултиплицират в новите участъци, и особено преди работата по площад Независимост.