Трети ден хора с увреждания и техните близки протестират с палатков лагер пред Община Варна, предаде репортер на Varna24.bg.
"Ще останем тук, докато постигнем промяна", заяви за медията ни Дияна Димитрова.
Ето исканията на протестиращите:
Днес се говори много за промяна в политиките, насочени към децата и лицата с увреждане, но не усещаме и не виждаме промяна в отношението на властта към проблемите им. Време е ние, родителите от град Варна отново да заявим: "Системата ни/ги убива“.
За 3 години - 6 протеста. Без резултат! След безплодните дебати в Народното събрание на 23-ти май 2018 година, дойде време за крайни действия и няма да спрем, докато не видим решение, което да ни удовлетворява. Защото ни писна системата ни убива! Защото нашите деца си остават завинаги деца и те заслужават качество на живот, заслужават бъдеще. Борбата ни е и в полза на всички хора с увреждания – те искат да живеят достойно, да се реализират, да работят, да пътуват, да творят, да бъдат част от обществото, да са равнопоставени на всеки друг гражданин.
Ето защо десетки родители, деца и хора с увреждания участват в безсрочен "Палатков лагер – Системата ни/ги убива“ Варна 2018, в подкрепа на идентичната инициатива в гр. София. Начало на протестните действие беше сложено в 11,00 ч. на 11 юни.
Във връзка с последните промени, касаещи хората с увреждания, протестиращите заявяват: "интеграцията“ на хората с увреждане сериозно се разминава с директивите, заложени в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. И не желаем истината да се преиначава! Предлагаме изцяло нова концепция:
1 Преминаване към нова система за оценка на увреждането и потребностите на човека, породени от това увреждане, с цел социалното му включване в общността – детската градина, училището, университета, пазара на труда и пр. 1.1. Медицинската оценка трябва да се съдържа в една разширена епикриза, която да показва трайните дефицити. 1.2. Медицинската оценка да се използва като база за комплексна индивидуална оценка, която включва потребността от рехабилитация, технически помощни средства, медицински изделия, лична помощ, адаптиране на жилище или лично превозно средство, помощ в дома, в училище, на работното място. Тази оценка е нужно да се осъществява от екип специалисти в различните области към местните структури на Агенцията за хората с увреждания, а не на Агенцията за социално подпомагане, както е сега. 1.3. Техническите помощни средства да включват всякакви устройства - ниско- и високотехнологични, които компенсират дефицитите на човешкото тяло и сетива, предизвикани от заболяването. 1.4. Оценката да се прави периодично – особено при децата и при промяна на обстоятелствата. 1.5. Видът и размерът на индивидуалната подкрепа следва да включват: месечна издръжка поради увреждане, технически помощни средства, лична помощ - подкрепа в дома, на работното място и др.
2. Въз основа на тази оценка трябва да се въведе и формира "личен бюджет“ на човека по закон, в който Личната помощ е ясно регламентирана. 3. Преструктуриране и разширяване на прерогативите на съществуващата Агенция за хората с увреждания, която да получи отговорности, свързани с индивидуалния подход и оценка на увреждането и със социалната реализация на всеки човек с увреждане (здравеопазване, образование, заетост и пр.), в това число и с достъпността на средата. 4. Необходимо е да се преосмисли и реформира механизмът за консултиране с организациите на хора с увреждания (тези за хора с увреждания са доставчици на услуги и те не следва да участват в консултативния процес за политики по уврежданията). Със сигурност трябва да се раздели политическото участие на организациите от субсидирането им – подобно смесване води до конфликт на интереси.
За пореден път искаме да заявим – няма да допуснем системата да ни убива!