Един ден преди Националния празник, на 2 март, 19.00, Основна сцена, Държавна опера Варна и най-добрият наш оперетен режисьор Николай Априлов ни предлагат нова среща с "Българи от старо време", с музиката на Асен Карастоянов, написана по либрето на Коста Райнов. Едва ли има българин, който да не познава сюжета, залегнал в основата на едноименната повест на Любен Каравелов, пренесен от литературната и в музикалната класика. "Българи от старо време" отдавна е нарицателно понятие, което ни напомня епохата на Възраждането от средата на XIX век, настройва ни патриотично, умилява ни.
Г-н Априлов, заради какво "Българи от старо време" е най-играната българска оперета?
С голямото разнообразие на изразни средства, съюзила музиката с театъра по един чудесен начин, "Българи от старо време" остава най-желаната и най-възторжено приета българска оперета. То е заради героите, заради духа, заради стремежа към свобода. Не само физическата свобода, но и свободата на нравите, защото това е вечният конфликт между Дядо Либен и Хаджи Генчо. И още заради прекрасната музика с толкова българско звучене, заради шевиците и костюмите, заради всичко, което е заложено в нашето ДНК.
Какво е новото при "старите" българи?
Във Варна сега ще играем за 70-ти път "Българи от старо време" и тази дълголетност, заедно с препълнените зали, е нашата най-голяма награда. В постановката сега внасям редица новости и препратки към днешния ден. Имам и нов Хаджи Генчо, в изпълнение на великолепния комедиен актьор от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев, Ина Петрова пък е новата му дъщеря Лиляна, Велин Михайлов е новият ратай Иван. Те влизат с голяма амбиция в екипа и аз вярвам в успешните им дебюти. А Стефан Рядков, познат с прекрасното си превъплъщение като Дядо Либен - и от постановките на "Българи от старо време" в други градове, сега във Варна ще се появи за 300-тен път в този образ.
Има ли нещо, което още не знаем за "Българи от старо време" и което сега ще научим от тях?
От това пътешествие с Хаджи Генчо и Дядо Либен публиката ще почувства по-дълбоко хорските нрави от епохата на Възраждането, противопоставени на радикално променящия се български бит.
Ще почувства, наред с това, и отсъствието на толкова много любов, романтизъм, фантазия и творческа власт, които днешният ден ни е отнел.
Но това няма да промени онзи добронамерен, всеопрощаващ и по своему мъдър хумор, заради който обичаме "Българи от старо време"...
Смехът е заложен в "Българи от старо време" и както се казва в народното творчество, всичко добро се смее. Смее се слънцето, смее се птичето, смее се цялата природа. Който се смее, той пее и зло не мисли. Дори злото не е чак толкова зло, когато е облъчено с усмивката на душевната сила и благородство.