Най-продаван и тази година е шаранът, който върви по 6 лв. за килограм.

Уморена продавачка ме предупреди, че ще се застреля, ако за 15-а поредна година журналист я пита дали продава най-много шарани. Изненадах я, че това вече отдавна не е новина за никого и тази година ще я питам само и единствено докога ще се мъчи живата риба в сухи табли. Въпросът всъщност зададе клиентка, на която й беше мъчно за водните обитатели и се възмущаваше за нехуманното отношение към тях.
Истината е, че предвидливите продавачи поставят все още живата риба в съдове, пълни с вода, вместо да я оставят да агонизира с часове в сухи тави.

Нашенецът предпочита по-често малки екземпляри. Първо, защото излиза по-евтино, и, второ, защото има по-малко мазнина. Толстолобът върви средно по около 3 лв. за килограм, карагьозът - по 4 лв. Кило чернокоп струва около 7-8 лв., скумрията - 5 - 5,50 лв., мидите - 3 лв., скаридите - 10 лв., филето от бял амур - 7 лв., пъстървата - от 9 до 12 лв. в зависимост от големината. Ако предпочитате раци, сверката на ценовия часовник показва 15-20 лв. за килограм, сафрид може да си купите за 3 лв. за килограм, кая - 5 лв., трицона - 3 лв., хек - 6-7 лв., акула - 15 лв., барбуна - 4 лв., граца - 3 лв., хариб (малък карагьоз) - около 4,50 лв., лаврак с произход Гърция - 9 лв., сом - 10 лв.

Тарикатските маниери също са многолики, а търговците стават все по-изобретателни.


До най-тлъстите шарани, които все още помръдват в подноса, има надпис "див шаран", на което клиентите шегаджийски подмятат въпрос към търговеца: "Абе, то има ли питомна риба?". Мотивът за написаното обаче продавачът обяснява с храната, която била давана на рибата. Не била изкуствена, а еко.

Шегата настрана, не е ясно каква е храната, но екземплярът на този търговец бе рекордьор в цялата борса по време на моята репортерска проверка - около 8 килограма за рибок.

Един продавач взе репортерския фотоапарат за оръжие и чевръсто се опита да ме изгони. В шеги и закачки си стиснахме ръцете, след като се наложи да му обясня, че не е полезно да се гони пишещ човек с фотоапарат в ръцете. На всичкото отгоре пък може и за клиент да ме спечели на изпроводяк. Не беше трудно да смекчим тона.

По отношение на цените за търговците беше ясно, че има хранителни вериги, които подбиват стойността на рибата около Никулден. Това не ги притеснява, защото клиенти имало за всички. Общо обаче беше мнението на рибарите и продавачите, че вече е отминала тенденцията през предишни години, в които около деня на св. Никола се е спекулирало и цените са скачали двойно и тройно.

Тази година, както и предишните няколко, цената на рибата не се е вдигала предпразнично

Дори напротив, по думи на продавачите точно на Никулден стойностите падат рязко, защото това е стока, която трябва да се продаде бързо. Това е и причината търговците да я пуснат по-евтино, пред риска да изхвърлят после голямо количество риба.

Скришом продавачка ми обясни в какво се изразява разликата в цената на една от най-продаваните риби - кефала. По нейни думи гръцкият кефал върви по 5 лв. за килограм, защото е далеч "по-възрастен" от нашенския черноморски вариант, който струва 8 лв. за кило. Дамата бе видимо притеснена колегите й да не надушат, че издава подробности от "кухнята" на занаята. Посъветва ме да ровя в хрилете, за да се убедя във възрастта на рибата. Но на кого пък да каже жената детайлите освен на журналист?

В неделя предстои да си припомним и историята на този празник, който е един от най-големите в годината - Никулден (или Ден на свети Николай Мирликийски Чудотворец). Неразривно свързан със съдбата на Варна и морските семейства. Празник на всички рибари и моряци, а в последно време - и на банкерите.