Иван Цветанов от Варна е на 29 години. Вероятно много от варненци, които често минават край Младежкия дом в града го познават, защото лъчезарната му усмивка и слънчево излъчване се забелязват отдалече. Той често стои с приятели пред дома, тъй като там са и основните му занимания. А те са интересни и вдъхновяващи. Има какво да научим от Иван, който приема с усмивка съдбата си и трудностите, с които се сблъсква, не спира да твори, да пътува и да се забавлява. Заради невероятната си жизненост и оптимизъм има и много приятели.
"Бъдете добри и усмихнати, дайте всичко положително, на което сте способни!", съветва Иван младите хора чрез Varna24.bg.
Иван се занимава с театър повече от десет години. През 2009 г. заедно със съмишленици създава Сдружение Феникс и действащата към него театрална трупа "Феникс 2009", които се занимават с интеграция на хора с увреждания чрез изкуство. В продължение на четири години членовете на сдружението изработват ръчно направени сувенири и ги предлагат на щанд до деловодството в Община Варна всеки делник от 10.30 до 17 часа. По този начин събират средства за участие в различни фестивали в страната. До момента формацията има вече 9 постановки, като работят с актьора от варненския театър Свилен Стоянов. В момента "Феникс" играе два спектакъла - по Ярослав Хашек "Добрият войник Швейк" и "Лйюбов" по девет разказа на Елин Пелин.
По покана на Асоциация "Муковисцидоза" на 21 ноември от 18.30 младежите ще изнесат спектакъла "Любов" по повод международния ден на болните от муковисцидоза.
"Откликнахме веднага на поканата. Досега за мен това заболяване не беше познато. Не знаех с какво се сблъскват болните. Когато прочетох и се информирах бях неприятно изненадан през какви трудности минават тези хора. Когато споделих на колегите от формацията те прегърнаха идеята и решихме да се включим и да съдействаме в информационната кампания относно тези редки заболявания", разказа Иван.
"Феникс" е единствената театрална формация в България, в която на сцената работят хора с увреждания и здрави хора. Тази година от всички фестивали, които формацията посетила, се завърнала с награди, както индивидуални, така и групови.
"Това е главната цел, да интегрираме хората с увреждания сред останалите и обратното", обясни Иван. На въпросът какво го мотивира да се занимава с театър и какво го радва Иван обяснява:
"Аз съм от малкото хора с увреждания, имали късмета да попаднат на семейство, което го подкрепя безрезервно. Така се стекоха обстоятелствата, че още като тинейджър попаднах в компания, където никой не ме приемаше като различен и имах много приятели. В училище и университета, в театралната формация всички ме приемаха много добре. Особено щастлив съм на сцената, когато играя. Театралната формация и Свилен ме научиха на много неща. Те ме изградиха като човек, да отстоявам себе си, да се боря с проблемите и да не се отказвам. Сега се опитваме да предадем на новите членове на формацията именно тази борбеност и оптимизъм. Хората често не осъзнават какво имат, виждат все това, което нямат. А човек трябва да се радва на малки неща. Обичам да се разхождам сред природата. Зарежда ме пролетта, когато цъфтят дърветата и пеят птиците. Радва ме животинче на улицата. Зареждат ме приятелите, семейството ми...Смятам, че за всеки проблем има решение и не трябва да се вглъбяваме в проблемите си и да се вайкаме, а да търсим пътечки и решение. Човек трябва да запази спокойствие и да намери решение", споделя Иван.
Младият мъж е завършил Търговската гимназия във Варна, където имал пълната подкрепа на всички учители и съучениците си. Не така обаче стоели нещата в Икономическия университет, когато се записал да учи.
"Там имах малко проблеми, много преподаватели ми казваха защо си губя времето, след като не мога да се реализирам, за какво ми е тази диплома? Когато де записах в университета все още хората с увреждания не бяха излезли на улицата, там не знаеха как да общуват с нас. Затова ме увещаваха, че тая диплома не ми е нужна. Но аз бях упорит. След това вече университета беше адаптиран и много други младежи в моето положение вече можеха да учат по-спокойно и да сбъдват мечтите си. В последната година от обучението ми вече имаше асансьор и рампа и беше много по-лесно", разказа Иван.
Като цяло според Иван отношението на хората към хора с увреждания вече е по-толерантно, а младите хора са доста по-отворени и добре настроени.
"По-старото поколение все още не знае как да реагира и как да помогне на един човек в инвалидна количка на улицата. Има и доста бездушни хора, но има и много слънчеви хора, които са готови да помогнат. Случвало ми се е да помоля за помощ и да ми откажат, случвало ми се е да се правят, че не ме чуват, не ме виждат...Но пък има и много хора, които са ми предлагат помощта си", спомня си младежът.
Недостъпната среда във Варна е сред най-големите трудности, с които се сблъсква Иван и хората като него. Той иска да има повече скосени тротоари, да не паркират автомобилите на места, където могат да минат инвалидни и детски колички. Да не са разрушени улиците. Да работят асансьорите в подлезите, които месеци наред стоят неизползваеми и още не са пуснати в експлоатация, а на места вече са счупени.
Иван и приятелите му от сдружението работят по много проекти на Община Варна от фонд "Култура". В Младежкия дом имат специално място, където да се събират, общуват и репетират.
"Пътуваме много. Тази година сме били на 8 фестивала извън Варна, разказа Иван.
Неговите роли в спектаклите са на старшия полицая в "Добрия войник Швейк", а в спектакъла "Любов" играе писателя.
"Любов" е много български спектакъл докосващ публиката, защото е част от българския бит", разказва Иван.
"Театърът е нещото, което ми е слабост и тръпка. Често ходя на театър и бих искал възможно по-дълго да се занимавам с това. Веднъж като усетиш сценичния трепет много трудно можеш да слезеш от сцената. Пожелавам на младите хора да са по-усмихнати и да показват най-доброто от себе си, защото ние сме бъдещето, трябва да движим България напред. Нека всички хора да сбъдват мечтите си, да се радват на малките неща и да бъдат позитивни", пожела на финала на разговора ни Иван.