
ЗАРЕЖДАНЕ...
Древно аязмо и свещени руини се крият под нос Галата във Варна | ||||||
| ||||||
Аязмото на Галата съществува от незапомнени времена, откогато се разказва и древната легенда за ревнивия циклоп Полифем, който хвърлил скала по пастира Акис, но той се превърнал в бистър поток и потекъл към морето при своята любима нимфа Галатея... Галенци вярвали, че извиращата вода лекува очи, язви и гастрит, а според други разкази бездетни двойки нощували край поточето и после зачевали. Затова в края на XIX век (1883 г.) изворът бил каптиран, а край него бил изграден параклис на името на Свети Дух. Именно на тази подвижна дата от православния календар е и празникът на Галата. Едно време местните се стичали на поляната край аязмото, колели агнета и правели курбан, пръскали се с лековитата вода и пиели от нея, отправяйки своите горещи молитви към Бога. По-късно светинята попаднала в границите на секретното военно поделение под гробищния парк на Галата. Десетилетия наред достъпът до мястото бил забранен и така постепенно то било забравено. Спомените за него обаче били съхранени от най-старите жители на днешния квартал, които разказвали за своето детство, когато цялото село се събирало на поляната за празника на Светия животворящ Дух. Любопитството на деца и внуци растяло и след закриването на секретното поделение те започнали да търсят аязмото, но така и не го намирали. Преди 6 години галенката Десислава Василева поставила въпроса във фейсбук и не след дълго получила отговор от човек, който знаел как се стига до мястото. Група ентусиасти от квартала се организирали и тръгнали по стъпките на спомена на своите деди. Оказало се, че някогашната поляна, на която галенци се събирали за празника на селото, била превърната в строеви плац. Природата обаче бързо си възвърнала заграбеното и занемарената военна площадка сега е добре залесена и затревена. Южно от нея има едва видима пътечка, а едно от разклоненията ѝ към морето води до свещеното кътче. Там ентусиастите заварили голяма джунгла. Една камара камъни, покрита от гъста трева и бръшлян. Само свещеният извор продължавал да ромоли изпод отломките и избуялата горска растителност. Доброволците запретнали ръкави и изчистили треволяците. От някогашния параклис най-запазена била една част от южната му стена. Те зазидали прозореца в нея и го превърнали в нещо като иконостас. Нарязали изпопадалите дървета, а с трупите покрили пода на храма. Донесли пейка за отдих и регистрирали фейсбук страница "Аязмо Галата". Не е ясно защо параклисът е бил разрушен. Едната версия е, че това са сторили военните, а според друга – падащите масивни дървета. Видно е, че едно от тях се е сгромолясало напречно върху някогашното каменно здание и сега разделя сакралното пространство на две. Не е ясно и дали параклисът може да бъде напълно реставриран предвид факта, че почвата е нестабилна и трябва да се лее бетон. При всички случаи обаче той би могъл да бъде частично възстановен, а тръбата, от която тече лековитата вода, да се направи на чешма. Галенци обмислят създаването на инициативен комитет, който да се заеме с богоугодното дело. Митрополит Йоан вече е дал своята благословия. На първо място е нужен архитект, който да изготви реставрационен проект и да направи количествено-стойностна сметка. След това трябва да се поиска разрешение от собственика на имота – Министерството на отбраната, а оттам нататък да се организира дарителска кампания за възстановяването на параклиса. За олтара му, който е бил разположен на изток, сега напомня само една релефна издатина и камък. В непосредствена близост е и аязмото. Входът на параклиса е от западната страна, а пред него е каптажът на извора, чиято вода минава надлъж под Светата обител. Всеки, който иска да помогне за реставрацията на храма или да даде някакъв съвет, може да се свърже с Десислава Василева във фейсбук: https://www.facebook.com/profile.php?id=100000411940985 |
За контакти:
тел.: 0888 53 26 24
novini@varna24.bg