©

Другият кораб, също дървен - навярно от втората половина на ХІХ век, също е добре запазен, но е на по-голяма дълбочина, също северно от Каварна, и за да се стигне до него, се изисква по-добър водолазен опит, каза още д-р Пеев. Освен това той е участвал в експедиция по същия проект с румънския научноизследователски кораб "Маре нигрум" в техни териториални води. Шелфът им е съвсем различен от нашия - равнинен и по-плитък на голямо разстояние навътре в морето. "Там не успяхме да открием древни кораби на дъното, но за сметка на това имаше много търговски и военни плавателни съдове потънали през ХХ в. и особено по време на Втората световна война. Как ще бъдат управлявани като ресурс и дали въобще ще бъдат включени в туристическите маршрути, ще решават румънските колеги“, обясни Преслав Пеев.

"Черно море е специфичен воден басейн и не можем да се похвалим с голямото му биологично разнообразие, както примерно Червено море. За сметка на това можем да представим нашето богато културно наследство, което лежи на морското дъно. А то не е само на България, а и на целия свят, защото тук са кръстосвали кораби още от най-дълбока древност; имаме доказателства за интензивно корабоплаване в Черно море още през бронзовата епоха, които са много интересни като туристическа атракция“, продължи океанологът. 

"На практика никой не се грижи за това национално богатство, оставено е на произвола и на милостта на подводните иманяри, които имат големи финансови възможности и средства, спускат се до 80 - 90 метра дълбочина и необезпокоявани си вземат "трофеи" от потъналите кораби. По този начин унищожават подводните паметници, тъй като един артефакт, изваден от контекста, губи онова значение, което има, ако бъде проучен на място с методите на подводните археологически изследвания“, обясни д-р Пеев. Така че проблемът с унищожаването на подводните артефакти е много сериозен. 

Що се отнася до възможностите на бизнеса да направи първата стъпка към организирането на подводни атракции до откритите наскоро два потънали кораба, д-р Пеев смята, че инициативата трябва да е на общините, които имат интерес от развитието на морския туризъм. Възможности в тази насока дават европейските програми и варненските океанолози са готови да откликнат като партньори на всяка община при кандидатстването с подобен проект. 

"Всички подводни археологически обекти, открити по време на българо-румънския проект, са представени в специален сайт. Има и книга за корабоплаването в Черно море от древността, която е на 3 езика, за да стигне до възможно повече читатели. Също така издадохме ръководство за управление на туристическия потенциал на Северното Черноморие (областите Добрич и Констанца), в което освен подводните обекти бяха предложени и интересни туристически маршрути по крайбрежието - също богато на археологически и природни паметници, и може да се ползва от туроператорите за организиране на еднодневни екскурзии по тези места. Така че оттук нататък най-вече от местната инициатива ще зависи дали наистина бизнесът ще открие нова ниша за развитие на морския ни туризъм“, допълва Преслав Пеев.