- Визията Ви за развитието на варненското крайбрежие?

От много време се говори за преместване на товарните функции на пристанището и запазването на пасажерния терминал. Неизбежно е, случва се навсякъде. Няма как близо до центъра на града да има затворено пристанище. Много са примерите в Европа, навсякъде това се е случило. Старото пристанище става един втори център, естествено удължаване на функциониращия център - така е в Барселона, Генуа. Ще се случи и във Варна. Морската градина не може да свърши до вълнолома. Тя ще продължи под някаква форма, важното е да се избера подходящия микс на функции, за да се превърне мястото в притегателен център за хора и да е наситено със зеленина. Така ще се удължи центърът на града, а и ако се намери атрактивна връзка с Аспаруховия парк, ще е още по-добре. Това може да стане с лифт, въжена линия, висяща железница... Може и фантастично да звучи, но е възможно обвързването на Морската градина с пристанище Варна-изток (пътническият терминал ще се регенерира), крайбрежните зони и Аспаруховия парк.

- Те всъщност са призвани да обслужват туризма във Варна?

- Това е съдбата на тези територии. Същото се отнася за Острова. Той не може да бъде загубен за складови територии, гаражи, складове и др. дейности, които могат да бъдат обслужени на неатрактивно място.

- Чисто архитектурно какви решения предлагате за връзката град - пристанище?

- Едно от нещата е да се предвидят такива обществено обслужващи обекти, които да привлекат хора. Този път е извървян. На такива места най-привлекателните обекти са океанариумите, морски центрове, търговски обекти, атрактивни музеи. Един атрактивен музей, който разказва историята на града, на пристанището, на античните поселения и експонира части от археологически разкопки, е нещо уникално. Ако се огледаме в успешно регенерираните пристанища, там има точно такива обекти.
Пристанището и изобщо зоните край морето трябва да са "живи" през цялата година - всяка седмица да има събитие, фестивал, нещо различно и това да привлича хора. Защото ако си отишъл в музея веднъж, втори път няма да отидеш. Най-успешният подход е съчетаването на атрактивни функции, които не си пречат. И запазване на пътническата пристанищна функция - още от стъпването си на варненска земя гостите да се заинтригуват от тези обекти, които споменахме.
Островчето пък ни предоставя възможност там да развием по-специфични паркови функции - голям атракционен парк със зоопарк например. Нещо, което изисква територия и привлича туристите.

- Но за всичко това е необходима и инфраструктура...

- Да, но и не само това. Трябва да имаме още и жители, и бизнес в близост. Защото само с инфраструктура и атракциони в определен период от годината това ще са "мъртви" зони. Т.е. необходими са типично градски структури (жилища, офиси), които да захранват района с посетители дори в слабия сезон.
Труден е балансът, още по-трудна е реализацията. Не бива да очакваме до 2 - 3 години да разрешим проблема.

- Какво според Вас трябва да се направи за връзката между отделните части на Варна?

- Поне още 2 моста. Единият - успоредно на трасето на Аспаруховия вал, започващ непосредствено след края на Аспаруховия парк. Честно казано, проблемът с транспортната комуникация на Варна се решава още на ниво общ градоустройствен план и мисля, че правилно е заложено като възможности. Въпросът е в кой момент те ще се отключат като проект.
В практиката сме свикнали - първо създаваме жилищни квартали, бизнес паркове и чак тогава обвързваме с уличната мрежа и инфраструктура. В цял свят е обратно - влагат се много средства в инфраструктура, започва регенерационният процес и после общината продава обслужените имоти и парите инвестира в завършващата фаза. Така се действа и в Билбао, и в Хамбург.
Именно в Хамбург се провежда най-известната регенерация на пристанище в Европа.
Но така се действа - първо е инфраструктурата (метро, мостове, ВиК, паркинги, електроснабдяване), продават се готовите имоти и с парите се продължава в следващата фаза за инфраструктура. Хамбург е един невероятен пример за това какви чудеса могат да се направят от изоставено пристанище и как може да се "дръпне" центъра. Интересното е, че там не се създава атракционна зона (както в Генуа и Барселона), а втори градски център - училища, университети, много бизнес, медийни центрове. Мисля, че примерът е много успешен.
Смятам, че и при нас част от крайбрежните територии могат да се регенерират, като се следва този модел. Става въпрос за Острова, части от "Максуда".

- Значи неминуемо е преместването на пристанището на запад?

- Да. Иначе остава "тапа" в центъра на града. Много е сложен варненският казус, защото повечето пристанища при регенерационните си процеси излизат "навън", в открити води. При нас няма накъде - на север по крайбрежието са територии за рекреация и зелени зони, на юг са защитени зони и вилни селища, територия за разширяване на урбанистичната зона. Единствената възможност е ползването на вътрешните зони на Белославското езеро. И сериозно да се помисли за белославския терминал - пристанище Варна-запад. То е проектирано за 3 - 4 пъти по-голям капацитет. Има инфраструктура, много територии, отредени за пристанищни нужди, жп инфраструктура. Там са вложени средства с предвиждане да се развие максимален капацитет, който е свързан с девненския промишлен комплекс и канала с Русе - Варна. Това вътрешно пристанище може да поеме целия товарен капацитет на порта. И мога да добавя, че разширението пред "Максуда" не е удачно. Защото пак е в града, ще се инвестира в него и след десетина години отново ще трябва да го местим. Това са атрактивни територии, а на южния бряг на канала също са атрактивни територии, чиито жители и посетители ще гледат... към товарното пристанище.
За мен най-добре е портът да се премести във вътрешността на езерото. Има капацитет, инфраструктура, екологично също е решен проблемът. На брега на "Максуда" има и още един проблем -в близост има крайбрежни защитени територии, които също налагат определени ограничения.

- Значи ли това, че освободените от пристанището зони трябва да останат за рекреация?

- Да, така е, като не трябва да ограничаваме само за реакреация, а добавим жилищни и обслужващи функции. И чист (незамърсяващ) бизнес. На мястото на старото пристанище (Варна-изток) ще е най-атрактивната част. На запад миксът от функции ще се промени към жилищни и офис. Защото "Максуда" е прекрасно място за жилище с гледка към южните зелени брегове.
За мен е неизбежно товарното пристанище да се прибере на запад.

- На север изчерпана ли е възможността за развитие на Варна?

- Варна продължава на север с интересни "селищни образувания", като много по-голямо разширение няма да е удачно. Тези селищни образувания са нещо средно между класическия компактен град, вилна зона и комплексите за нощувка. Там градът не е жив, няма обслужващи обекти, слабо развита е уличната мрежа. Извън техните граници градът обаче не трябва да се разраства, за да се избегне презастрояването на крайбрежието. Хубаво е да се запазят зелени клинове, които да прекъсват застройката. Като площи не виждам и нужда от повече. По-добре е оптимално да се ползват. Варна не е град, който расте бързо, с глад за жилища и недотам развит обществен транспорт. Липсата на добре развит обществен транспорт пречи на града да е "жив". Солун живее до 2-3 ч. през нощта, но транспортът там работи почти денонощно. А във Варна след 22,30 ч. градът "заспива" и това е проблем. И извън него няма живот.
Като разрастване не съм сигурен, че ако се застрои всичко, предвидено по ОУП, ще има нужда от още жилищни територии. Резерви има около Острова, "Максуда". Там може да има и луксозно жилищно строителство. Бреговете на канала трябва първо да бъдат регенерирани и след като върнат добрия си вид, да се предоставят за жилищно строителство. Това би задоволило глада за луксозни жилища, който стимулира застрояването и унищожаването на Морската градина в същинската й част.
Сещам се за Ливърпул и регенерацията му. Имат дълго крайбрежие, чиито централни територии са интересни и атрактивни - с музеи, със сгради, с архитектура, която хармонира с тази от пристанището. А периферията прелива в жилищни зони, които са привлекателни за живот.
Ние също можем да направим това - хубави пристанищни централни зони с крайбрежие за туризъм и рекреация и предимно жилищни периферни райони.