Експерти: Варна и Белослав се нареждат след столицата по ниска безработица

През 2024 г. пазарът на труда в България продължава да се характеризира с отчетливи регионални дисбаланси – от изключително ниска безработица в столицата и индустриалните периферии до трайно високи нива в отдалечени, рядконаселени и погранични райони. Макар общата безработица леко да нараства спрямо предходната година, в много общини промените са минимални. Това казват в анализа си експертите от ИПИ. Данните на Агенция по заетостта подчертават структурния характер на проблема – липсата на работна ръка не може да бъде решена единствено чрез мобилизация на безработните, а изисква по-комплексни и целенасочени политики.

Пазар на труда на София остава с най-ниска безработица от 1,7%, а  на второ място се нарежда водещата община от индустриалната периферията на столицата – Божурище с 2%. С много нисък коефициент са и Варна и съседната Белослав (по 2,2%), Копривщица (2,4%) както и логистичният център Елин Пелин и областният център Бургас (по 2,5%). Остават обаче видими клъстери с много висока безработица – Северозападът, повечето дунавски общини, много от малките общини в Родопите, Сливенско, Разградско. Пограничните райони като цяло срещат по-сериозни предизвикателства на пазара на труда, и това личи ясно при нивата на безработицата. Същевременно 62 общини остават с под 5% дял на безработните, като повечето са големи градове, силно интегрираната им периферия или успешните регионални индустриални центрове.

В сравнение с предишната година, продължава леката възходяща тенденция при безработицата, като в сравнение с 5,3% през 2023 г.,  през 2024 г. делът на търсещите работа сред трудоспособното население приближава 5,5%.

Тенденциите на общинско ниво са разнопосочни – в 131 общини има ръст на дела на безработните, в 18 няма промяна, а в 116 той леко се повишава. В повечето части на страната обаче промените са незначителни, като в 189 общини изменението на годишна база е под 1 процентен пункт. Ръстът на национално ниво може да бъде отдаден на негативната динамика в София и Пловдив, които отчитат повишения. Подчертано негативна динамика може да бъде идентифицирана най-вече в районите на Благоевград и Шумен, а клъстери от общини с подобрения в безработицата има в района на Велико Търново, Враца, Плевен, Стара Загора и на юг и запад от столицата – в Брезник, Перник, Дупница и съседни общини.

Липсата на динамика при предлагането на труд на фона на декларираното високо търсене от работодателите за пореден път подчертава извода, че решението на недостига на работници не може да се търси в безработицата. От една страна, безработните са наполовина по-малко от заявените потребности; от друга, те са съсредоточени в райони с по-слаб търсене на труд и ниски инвестиции. Това налага комбинация от (поне) два подхода – повишаване на производителността на труда на вече заетите чрез механизация и инвестиции в умения, но и по-активни мерки за привличане на работници отвън.