Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Аквариумът във Варна – единствен център за популяризиране на черноморската флора и фауна, на хидрологичните и хидрохимични особености на Черно море. Надали има жител на града, който като малък да не се е любувал на рибките, не се е плашил от препарираните тела или скелетите на обитателите на морето.

Днес в рубриката на Varna24.bg – "Преди и сега“ ще покажем как е изглеждал Аквариума преди 115 години и разкажем неговата история.

Създаден е по идея на княз Фердинанд. В двореца Евксиноград на 6 януари 1906 г. владетеля България разпорежда на д-р Парашкев Стоянов (чийто име носи Медицинския университет) да организира морска станция, като обещава пълната си подкрепа. На същата вечер монархът пише писмо до директора на неаполитанската зоологическа градина проф. Дорн, за да му иска съвети и съдействие за създаването на варненската станция. В следващите дни д-р П. Стоянов пише писма и води разговори с различни официални лица от Варненския общински съвет и осигурява терен за сградата на аквариума. Проф. Дорн се отзовава на поканата на княз Фердинанд и изпраща планове и снимки на Неаполитанската станция.

На 25 януари 1906 г. Варненският общински съвет с протоколно решение № 61 отпуска сума и назначава комисия, която да обходи и избере място за станцията. На 22 октомври същата година е положен основният камък на сградата. На тържеството присъстват цялото царско семейство, министрите на просветата – Иван Шишманов, и на вътрешните работи – Димитър Петков, професор д-р Г. Бончев – декан на Физико-математическия факултет, професор Г. Шишков, професор С. Юринич, консулското тяло във Варна, общинският съвет на града и множество поканени граждани. След молебенът княз Фердинанд произнася реч

Проектът за зданието на Аквариума се възлага на знаменития варненски архитект Дабко Дабков. През 1911 г. сградата е построена, но започването на Балканската война през 1912 г. не дава възможност за завършване на обзавеждането ѝ. За по-лесно довършване на Аквариума, както и за използването му за научни цели, цар Фердинанд през 1913 г. по препоръките на професорите-зоолози д-р Шишков и д-р Моров, предава сградата на Софийския университет. През 1914 г. професор Г. Шишков поема грижите за обзавеждането на станцията с необходимите инсталации и съоръжения. Започването на Първата световна война през 1915 г. отново прекратява развитието на института, а краят на войната нанася сериозни поражения и на вече построеното здание. Сградата на Аквариума става убежище на войскови части, а после и квартира на прогонените от родината си тракийски бежанци. След нещастното завършване на войната през 1918 г. зданието е било използвано последователно от войскови части до 1920 г., от Машинното училище до 1922 г. и от Рибарското училище до 1930 г.

През 1932 г. цар Борис III открива официално Морската биологична станция.

Пръв директор на Варненския аквариум е проф. Стефан Г. Консулов. Вероятно през 1934 г. за директор е назначен Георги Паспалев, асистент по зоология в СУ "Св. Кл. Охридски“, а впоследствие професор и чл.-кор. на БАН. През септември 1942 г. за асистент и заместник-директор е назначен младият и талантлив учен Александър Вълканов, който от май 1942 г. е директор на Морската биологична станция с аквариум. Впоследствие и той става професор и чл.-кор. на БАН. През 1932 г. в Созопол е открита и Опитната ихтиологична станция с директор руския учен Александър Нечаев. През 1948 г. станцията е преместена във Варна.

На 15 декември 2000 г. с ПМС № 270 Институтът по рибни ресурси във Варна е обединен с Института по рибарство и аквакултури в Пловдив.

Живата експозиция на Аквариума обхваща представители на всички групи, които съставят фауната на Черно море. Най-много са видовете от средиземноморския комплекс, проникнали през Босфора. Чермоморската рибна фауна обхваща около 140 вида, от които важно стопанско значение имат трицоната, сафридът, скумрията, паламудът, калканът, карагьозът, хамсията, кефаловите риби, попчетата и др.

Експозицията представя и много видове сладководни риби и някои екзотични представители.

В другите 2 експозиционни зали могат да се видят препарирани представители от Световния океан, да се проследи миграцията на рибите, нагледно да се разгледа хранителната верига в морските води, структурата и особеностите на Черно море.

Припомнете си "Преди и сега“ от предния път ТУК.