Във Варна обаче, явно нещата са далеч по-розови. Проверка на "Черно море" в градските хотели показа, че те са запълнени почти на 100% до края на месеца, а някои и за първите дни на септември.

Статистиката за страната обаче ясно говори, че наболели за сектора проблеми вече дават своя негативен ефект. На пръв поглед тенденциите са все неблагоприятни и следствие на натрупани и нерешени проблеми в годините в съчетание с кризата с руските туристи и общата икономическа ситуация, трудовия пазар и кризата с кадрите у нас.

Оказва се, че през юни местата за настаняване и леглата в тях продължават да се увеличават, но в същото време нощувките драстично намаляват. Спад има и в броя на пренощувалите лица, заетостта на наличната леглова база също е намаляла, а приходите от нощувки бележат нов срив.

Статистиката е недвусмислена - през юни местата за настаняване са се увеличили до 2 731, а леглата до 269 хиляди. В сравнение с юни миналата година общият брой на местата за отсядане нараства с 2,6%, а на леглата в тях - с 0,2%.

Този ръст на годишна база е в контраст с друга тенденция, която също не е нова - заетостта на наличната леглова база продължава да намалява. През шестия месец от годината общата заетост на леглата в хотелите е 38,2%, като спрямо година по-рано намалява с 6,2 процентни пункта. С това темпо на разкриване на легла скоро можем да очакваме средната годишна заетост да стигне ново дъно. А оттук всеки хотелиер може да направи изводите си за възвращаемостта на направените инвестиции. 

Роенето на хотелите на фона на задълбочаващата се липса на кадри в сектора и на желаещи да нощуват в тях е извън всякаква логика.

Ето и друга очертала се тенденция - намаляващ брой на нощувките в хотелите, и то драстично. През първия летен месец общият брой на нощувките е паднал с почти 15% в сравнение със същия месец на предходната година. Освен това най-голямо намаление на нощувките (с 25,7%) има в местата за настаняване с 3 звезди, където предимно избират да нощуват българи. Като цяло половината от пренощувалите към юни са българи - 45%, по данни на НСИ, те обаче избират места от ниския ценови клас - с 1 и 2 или 3 звезди, а и реализират нощувки за доста кратки периоди - средно по 2,5 нощувки, отново според националната статистика. 

Така се оказва, че българинът въпреки редица спънки не се отказва да пътува в България, но все по-евтино и все по-за кратко.

В същото време не успяваме да наваксаме с чуждестранните посетители - на практика те са останалите 45% от пренощувалите у нас. 

Прави впечатление, че и те реализират по-малко нощувки - средно по 5,2. Освен това "удрят" туристическата ни индустрия и откъм финанси, защото, оказва се, чужденците оставят и по-малко пари у нас. Регистрирано е намаление на приходите от чужди граждани - с почти 16% през юни. Хубавото обаче е, че български граждани увеличават разходите си при пътувания - така приходите от български граждани нарастват с 4,5% през месеца.

Руските и украинските туристи по Черноморието са намалели драстично с около 60%, признават самите хотелиери, като си дават сметка, че няма откъде да бъде компенсирана загубата им, защото само ръст от съседни пазари не е достатъчен, а за далечните пазари нямаме голям потенциал.

В същото време курортите ни по морето са пълни, но предимно с чуждестранни туристи, които са закупили апартаменти в България и не допринасят за хотелиерските печалби.
И хотелиерите, и министърът на туризма Николина Ангелкова признаха, че това е най-трудният туристически сезон от 10 години насам. Остава надеждата, че най-силните за туризма ни летни месеци предстоят.