Днес се навършват 38 години от официалното откриване на мегаструктурата. Строителството започва в началото на 1973 г. Правителственият срок за пускане на обекта е 30 септември 1976 г., но е завършен предсрочно. На 8 септември лентата тържествено прерязва тогавашният държавен глава Тодор Живков.
Аспаруховият мост няма срок на годност и може да изпълнява функциите си за дълъг период от време, смята инж. Пецински. Неговите наблюдения показват, че състоянието на конструкцията е добро. Второ пробно натоварване на моста, след това при пускането му в експлоатация, не е правено. Но елементите на конструкцията са в състояние да понесат натоварванията, за които са проектирани, убеден е проектантът.
Мостът е проектиран да понесе и земетресение с магнитуд 7 по скалата на Рихтер. Първият истински тест за мегаконструкцията е бил по-малко от година след пускането в действие. При Вранчанското земетресение от март 1977 г. (7,4 по Рихтер) мостът не понася никакви повреди по носещите елементи, припомни експертът в транспортното проектиране.
Повечето от изливните пилоти в основата на моста достигат до дълбочина 45 метра под повърхността. Последните проверки за слягането са показали, че сериозни отклонения от нормите няма.
Аспаруховият мост се слави като най-дългия на територията на страната и все още е един от най-големите на Балканите. Дължината му е 2050, а ширината - 21 метра. Състои се от 2 платна по близо 8 метра и 2 тротоара по близо 2 метра. Най-високата точка на моста се издига на 52 метра над морето. Мостът се крепи на 38 двойки стълбове. Само металната конструкция тежи впечатляващите 3200 тона. Мостовото съоръжение е изпитано при пускането му експлоатация, като е натоварено максимално с тежки машини по цялото трасе и в четирите ленти. При две колони от 30-тонни камиони на разстояние 10 метра провисването на средния отвор е около 30 сантиметра.
Освен на земетресение от 7-ма степен по скалата на Рихтер, Аспаруховият мост е проектиран да издържи на ураганен вятър със скорост 180 км/ч и температурна разлика от -40° до +40°.