Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Бизнес
Криминални
Институции
Други
Читателски
Изкуството спасява варненска съдийка от действителността
Автор: Пламена Николова 12:22 / 13.08.2020Коментари (0)490
"Рисуването е средство за бягство от действителност, в която попадаш, но не искаш да останеш“, споделя съдията-художник Светослава Колева от Апелативен съд Варна. Ето какво разказват от пресслужбата на съда на страницата на институцията във фейсбук:

Преди дни със съдия Светослава Колева от Апелативен съд - Варна ви отведохме в съдебната зала на наказателните дела. Обещахме ви продължението на тази среща, но вече не с професионален, а с личен, творчески акцент: изобразителното изкуство, която тя създава и спомените за театралната трупа на юристите-артисти. Картините й украсяват стаята на деловодството на Наказателното отделение в съда.

-Как открихте, че имате художнически талант?

-Започнах в емоционално труден период. След наистина тежки дела имах нужда да "изляза“… Когато един съдия гледа определени дела, е подложен на огромно психическо натоварване. Може в началото да не го усетиш, но в един момент осъзнаваш, че попадаш в друг свят. Той няма нищо общо с твоята действителност, с реалния ти живот и с този, в който искаш да живее детето ти. Това е свят на убийства, на взаимоотношения, в които човешкият живот не струва нищо, в който важат други правила, друг морал, ако въобще го има. Докато си в подобно дело, заживяваш в тази чужда действителност. В такъв момент преди няколко години у мен се появи осъзната необходимост да правя нещо с ръцете си. Но резултатът да бъде красив! По този начин исках да освободя натрупаното в себе си, да не му позволя да ме угнетява. Започнах с декупаж. След това дойде ред на рисуването. Много гледах клипчета в интернет как други хора рисуват. Започнах да си купувам материали, бои, четки и така малко по малко започнах да рисувам. Всъщност явно си нося дарбата още от дете, защото като малка обичах да рисувам, но не развих този талант, за което малко съжалявам.

-Какви обекти избирате и с какви средства работите?

-Акварелът е моето средство за изразяване. Обичам да правя пейзажи или цветя, фигури. Имах период, в който рисувах ударно, но след това настъпи застой и от известно време не съм посягала към четката. Бях попаднала на една книга, "Как да рисуваш с дясната част от мозъка си“. Това е една теория, че можеш да изключиш лявото полукълбо, което отговаря за рационалното, аналитичното, логиката, математиката. Идеята е да се отдръпнеш от понятието – например за ваза или цвете – да се освободиш от тези знания и да се оставиш на линиите – духът просто да движи четката. Оказа се, че е въпрос на практика.

-Ходила ли сте на уроци или на курсове?

-Не, само гледам клипове. Вече има много курсове – например малки групи рисуват заедно на по чаша вино. Или пък онлайн. Не съм участвала, но ми доставя удоволствие самият експеримент. Има изключително много артисти от цял свят в интернет, които представят своя начин на изобразяване. Аз си избрах няколко, от които получавам известия. Има и един сайт – “Patron" или покровител. Там членуват най-разнообразни артисти и можеш да станеш "патрон“ на художник, музикант или танцьор. Срещу минимална месечна такса получаваш достъп до онлайн видео уроци, които те представят. Избрала съм си да бъда "покровител“ на една млада жена, Мария. Интересното при нея е, че показва завършения продукт. Започва от скицата, боите, цветовете, четките, хартията и след това в реално време целия процес на рисуване. Това е нещо, което можеш да направиш, когато имаш време и желание. Разбира се, не си длъжен да използваш нейния модел или марки, може да е само насока. Тя задава предизвикателство и всеки от "патроните“ може да участва.

-Какво изисква и какво Ви дава изобразителното изкуство?



-Рисуването изисква време, изисква спокойствие и подходящо място. Рядко ми се случва да имам тези неща накуп, но имам чувството, че моментът отново наближава. Често се заглеждам в снимки, в пейзажи, които искам да нарисувам. Дори си трупам снимки и имам идеи. Когато някоя много силно ме грабне, пак ще се върна. Но когато ме завладее, рисувам дни наред, докато енергията ми се изчерпи. Мисля, че много колеги - юристи имат такава артистична необходимост, защото реализират различни творчески пориви.

Спомням си още когато бях в Районния съд – съдии, прокурори, следователи бяхме учредили "Art jus“. Това е сдружение, с което правехме театрални постановки. Бяхме юристи-актьори! Поставяхме например "Котаракът в чизми“. За мен най-ценното представление беше "Криворазбраната цивилизация“. Дори наскоро открихме плакати и афиши за няколко спектакъла и ни стана много мило.

-Къде и какво играехте?

-Беше много хубав период, защото се създаде доста по-различна връзка между колеги - обединени от идея, от талант, от желание. Дори се явихме на фестивал на аматьорски театрални трупи в Тополовград. Там обаче сякаш ни поляха с леден душ. Журито ни посрещна с въпроса "Къде е режисьорът ви?“. А ние нямахме такъв, нали затова сме аматьори?! Но тяхното очакване беше друго. Така ни попариха надеждите, не отговорихме на изискванията на комисията за театър. Оказахме се пълни идеалисти! Всички бяхме дълбоко потресени и много драматично го преживяхме. За разлика от читалища и други трупи, нямаме режисьор и сме пълни лаици, каквато смятахме, че е целта. И реквизитът ни не беше на професионално ниво. Но пък усещането беше незаменимо – хора, които вършат сериозна, психически натоварваща и отговорна работа, могат да запазят такава искрица и да упражнят творческите си заложби. След това настъпиха неясноти със статута на следствието и трупата спря да "работи“. Последната ни изява беше благотворителен концерт за колега, която заболя и искахме да помогнем за лечението й.

Докато бях в Окръжния съд, имах и едно скромно участие в известно телевизионно предаване за добри дела. Едно 7-8 годишно дете имаше заболяване, родителите събираха средства за лечение. Мечтата му беше да бъде съдия. Направихме така, че той "стана“ съдия. С помощта на актьори от Кукления театър пресъздадохме "Червената шапчица“ под формата на съдебен процес срещу вълка. Аз трябваше да "обуча“ детето на това как работи съдът и да го подготвя за ролята. Така му помогнахме да се докосне до мечтата си.








Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
« Септември 2020 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
Виж още:
Актуални теми
Парламентарни избори 2021 г.
ТВ и шоу сезон 2020/2021 г.
Войната в Сирия
Грипна епидемия обхвана страната
22 септември 2018
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Варна и региона.
e-mail:
Анкета
Как се справя Община Варна с овладяването на последиците от проливните дъждове?
Много добре
Добре, но можеше и по-добре
Не се справи
Пълна трагедия

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти
За реклама
Екип
Правила
©2008 - 2019 Медия груп 24 ООД. Varna24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Varna24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Varna24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: