Често се говори за лицето на кризата - за мизерията, за упадъка, за дребното престъпление. В повечето случаи казваме, че това се дължи на недоимъка. Но дали наистина е така? Когато влизаме във вход А на блок 55 на ул. "Димитър Полянов", ни посреща ужасяващо зловоние. На третия етаж входната врата на апартамент 17 обичайно е открехната - именно от там идва зловонието, което съдържа в себе си примеси на урина, на изпражнения, на прах и застояло, на неизмито от поне няколко години. Бутаме вратата, а точно срещу нас седи в изтърбушен диван и се усмихва 82-годишната Росала Желязкова. Мозъкът й е тотално деградирал от деменцията още преди 6-7 години, когато съпругът й умира в ръцете й след дълго боледуване. Иначе кокетната в миналото жена с гарваново черни букли и достолепна осанка сега гази в локви урина из кухнята.
Единият й крак е обут в мръсен червен пантоф, а другият е бос, омазан с нечистотии. Все още си мисли, че съпругът й е жив, а тя по цели дни щъка напред-назад по задачи. Истината обаче е друга. Живее сама след смъртта на любимия си човек, без ток и вода, като куче. Физически е здрава, но разумът отдавна я е изоставил. Изхожда се в леген, който изсипва през прозореца, и един господ знае от колко време тази жена не е влизала да се къпе. Водата й е спряна, тъй като през годините е правила многократни наводнения. Жиците за тока са изтърбушени заради трите пожара, които е сътворила в безсилието си да се справи сама.
Пенсията не е ясно дали си я получава, тъй като сама не може да се оправи в пощенския клон, а дори да има пари, не е в състояние да борави с тях. Лекарства не пие, защото нито някой й ги купува, пък и да го стори, няма кой да й напомни да ги изпие. И за да не умре от глад, съседи са я уредили за клиентка на домашен социален патронаж, който всеки ден й доставя храна, а през останалото време жените й носят домашни гозби.
"Аз сама се грижа за себе си. Готвя си, как да не си готвя - че това е най-простото нещо на света", така баба Росала вижда себе си.
"За какво някой да ми помага или да ходя в дом? Никой не е вдигнал ръка, врата не ми е отворил, и дано не ми се случва. Тук хората знаете ли как ужасно живеят, аз ги съжалявам горките", нарежда Росана.
Илина Станева, съседка
Нощем обикаля входа и чука по вратите
Баба Роси, освен че създава доста сериозен дискомфорт и тревоги на съседите си, имала навика нощем да обикаля входа, да чука по вратите на съседите и да иска да влиза в апартаментите им, тъй като ги бърка със своя дом. "Пита къде й е пенсията, казва, че няма хляб, иска вода", коментира съседката Илина Станева. Лично тя десетки пъти я е прибирала я от улицата, я от светофара в безпомощно състояние, боса и неориентирана. "Полицаите постоянно я прибират, когато се загуби", допълва Станева. Въпреки че жената следи състоянието й от години и я познава още преди да заболее, не може да се начуди как Росала оцелява при тези нечовешки условия, какво прави през зимните вечери на тъмно и без отопление. Но признава, че колкото и да им е болно на всички от входа за нещастието на бабата, още никой не се е осмелил да влезе да почисти и да изкъпе старицата.
"Не смеем да отворим терасите и прозорците, не простираме и не пипаме асмата с гроздето под нейния апартамент", коментира младата жена.
Димитричка Кънчева
Спешно ще я настаним в социален дом
"Росала спешно трябва да постъпи в дом за възрастни хора с деменция", коментира шефът на социалната дирекция Димитричка Кънчева. Нейни служители само преди ден са посетили бабата и са се уверили в ужасяващото й битие. Незабавно е установен контакт със сина й, който живее в друг район на града, и е помолен по най-бързия начин да предостави набор от документи, така че жената най-сетне да бъде уредена там, където ще има кой да се грижи за нея. "Тъй като тя най-вероятно е с деменция, не може да отиде в дом "Гергана", а ще се търси място в специализираните заведения в Капанец или Добричко", допълни Кънчева.
Източник: в. "Народно дело"