КНСБ: Най-бедните се налага да теглят кредити по време на пандемия, за да се лекуват
Очаквам неравенствата през 2021 г. не просто да нараснат, а дори да достигнат за поредна година рекордни стойности, каза в интервю за БТА икономистът гл. ас. д-р Любослав Костов от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.
Пандемията от COVID-19 увеличи традиционните неравенства, а високият дял на разходите за здраве спрямо общите приходи на домакинствата у нас доведе до нов тип неравенства в обществото ни, т.нар. "здравни неравенства", посочи експертът. По думите му те са силно изразени при хората, живеещи с доходи под линията на бедност.
При заболяване и последваща хоспитализация на човек, разходите за здраве достигат средно 35 процента спрямо месечния доход на този човек.
При най-силно уязвимите групи пък, месечните разходи за здраве в периода преди пандемията са достигали стряскащи стойности - между 50 на сто и 110 на сто, което означава, че хората с най-ниски доходи (на минимална работна заплата или минимална пенсия), се налага да теглят кредити, за да посрещнат разходите по своето лечение, посочи Любослав Костов.
По думите на икономиста високите разходи за здраве, като дял от общия месечен доход, особено в случаите на тежко и/или хронично заболяване, са основен фактор за изпадане в абсолютна бедност и социална депривация.
Любослав Костов припомни, че в България две трети от хората не получават размера на средната работна заплата, а по-малко от нея, заради ясно изразената лява асиметрия на разпределение на доходите.
Бедните губят най-много в кризата
Мнозинството от работниците с по-ниски доходи не могат да работят от вкъщи, но също така не им е позволено да ходят на работа, заяви експертът на КНСБ.
Любослав Костов посочи, че най-вероятно прогнозите на КНСБ, направени още в началото на пандемията, за около 300 000 безработни към края на 2020 г. ще се сбъднат към края на декември.
Експертът допълни, че броят на безработните през последните седмици отново нараства като пряк ефект от частичния локдаун. Той прогнозира безработица от около 9-10 процента през 2020 година, ако регистрираме 9 процента спад на реалния БВП.