Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Бизнес
Криминални
Институции
Други
Читателски
Как се променят българските имена през годините?
Автор: Екип Varna24.bg 12:34 / 02.02.2020Коментари (0)803
© Дир
Във всички времена хората са се отнасяли с особено внимание към имената, като са влагали специален смисъл. Името може да определя качествата на човека и да влияе на неговата съдба, има принос и в начина, по който ни виждат хората. Името е и родов корен, и наричане, но носи и отпечатък и на своето време.

За това каква е българската именна система и как се променя, пред Dir.bg разказва проф. д-р Анна М. Чолева-Димитрова, ръководител на Секцията по ономастика. Автор е на 4 книги и над 120 публикации по ономастика (микротопонимия, ойконимия, хидронимия, антропонимия; старинна топонимия), както и над 80 научнопопулярни статии. Член е на редица научни организации и председател на Академично дружество на ономастите "Проф. Й. Заимов".

- Името е едно от нещата, които оказват голямо влияние в живота ни. Традицията повелява то да бъде давано на дядо или баба като продължител на рода или да носи някакво наричане. Например името Запрян е играло роля като заклинание да спира злото в рода. Доколко днес традициите са това, което са били?

- От изследванията, с които разполагаме, в началото на ХХІ в. традицията при именуването на децата в България все още е жива. Поне това е един от водещите фактори при определяне на име на новородено.

Живеем в твърде бързо променящ се свят. Глобализацията няма как да подмине и именуването при българите. Близо два милиона българи са разпръснати по всички краища на света, смесените бракове също се увеличават. Единственото правило в миналото - детето да поднови името на бабата или дядото, вече няма такова значение.

В младите семейства броят на децата все по-рядко е повече от едно. Попадайки в чужда среда, българинът се опитва да се приспособи колкото се може по-бързо. Най-лесното, което може да заимства, е лично име от новата заобикаляща го среда. Медиите, киното, културният обмен също са мощни фактори, които оказват влияние върху избора на лично име в днешно време.

Посочвате като пример личното име Запрян. Това име се е давало и когато се раждали твърде много деца, кръщавали едно от тях Запрян, за да бъде последно. Освен това, ако се раждали много момичета в семейството, последното се кръщавало Доста или Достена с пожеланието оттук нататък да се раждат само момчета, тъй като за българина било важно да има мъжка рожба. В днешно време по-скоро децата би трябвало да се наричат с имена като Първан, Първо, Първослав - български имена, отбелязани през ХІІ-ХVІ в., пък може и да се увеличи раждаемостта.

-  Александър и Виктория са най-предпочитаните имена у нас за последните години, сочат данните на НСИ. Доколко те са характерни за българите и какво наричане се влага в тях?

- Истина е, че женското лично име Виктория за поредна година е в началото на антропонимната класация при новородените момичета. То се свързва, освен с името на кралски особи, с др. известни личности, като Виктория Бекъм, Виктория Принсипъл, но водещо в случая е закодираното значение в думата, от която е възникнал този антропоним (от лат. victoria "победа").

Родителите желаят децата им да побеждават. Името е в началото на честотната таблица и при момчетата. Доста е популярно и в Европа - име е и на календарски светия. В речниците от миналия век е отбелязано като сравнително "рядко" и "ново". В края на ХХ в. и женската, и мъжката форма са извън 40-те най-популярни имена в България. Най-голямо разпространение Виктор и Виктория имат в Югозападна България.

Не така стои въпросът с личното име Александър. То е едно твърде обичано име от българите. Име е на наш владетел - Йоан Александър. През 1929 г. то е било на десета позиция в София; в края на ХХ в. попада в 20-те най-предпочитани мъжки имена в България. Предпочитането на това лично име в днешно време (според проведено социономастично изследване), много рядко се свързва със семантиката на изходния апелатив (от гр. Αλεξανδρος - "който защитава (помага на) мъжете"). Това модно име много често се определя от родителите и като "благозвучно", малко са тези, които обясняват като мотив за избора му известна личност от историята.

Името, което предизвика бум не само при мъжките, но и със съответната форма при женските имена, без съмнение е Александра, заедно с нейните съкратени варианти - Алекс, Сандра и др. И докато популярността при мъжките лични имена е оправдана, при женските буди любопитство или недоумение, поне ако се вземе под внимание семантиката на изходните апелативи, но очевидно тук тя не е определяща при избора на името.

- Кои са имената на мода и факторите, които ги налагат? Доколко силно е влиянието на чуждуземните имена и как "разчитате" това?

- Както беше споменато, традицията да се кръщават децата на баби и дядовци, е запазена и до днес. Друг основен фактор при избора на име на новороденото дете е желанието и предпочитанието на родителите. Тук можем да споменем и някои от тях.

Модни са кратките имена с повече гласни: Вая, Дая, Деа, Дея, Ия, Кайа, Кая, Леа, Лия, Миа, Мия, Ная, Ния, Стея, Теа, Тея. При мъжките имена: Гео, Део, Лео, Ноа, Тео.

Новообразувани имена. Разбирането на родителите за уникалност на името. Тук се разчита на творчеството: Весислава, Йонислава, Полислава, Румислава, Цветодара; Весислав, Елислав, Емислав, Раймил и др.

Двойните имена са твърде популярни в големите градове, особено в София: Адисън-София, Боряна-Никол, Едит-Грейс, Рос-Мари; Деян-Джеймс, Божен-Теодор, Борис-Иван, Иван-Ричард, Юлиян-Пиер.

Една не малка част от имената в съвременната българска антропонимна система са от чужд произход: Айви, Алба, Вайлет, Дейзи, Джорджина, Илейн, Кийра, Мегън, Риана и мн. др.; Анди, Брайън, Джъстин, Кристиано, Майкал, Нейтън, Стейсън и др.

Женското име Кайли продължава да е популярно - преди няколко години се свързваше с Кайли Миноуг, а днес с Кайли Дженър. Огромна е популярността на артисти, певци, спортисти. Харесването на техните имена и кръщаването с тях на децата е все по-често срещана практика в повечето страни.

Всеки би преценил доколко силно е чуждото влияние при именуването на децата. Факторите, които го обуславят, са най-различни. Някои от тях бяха казани по-горе. Българинът иска да бъде част от света, да бъде гражданин на света. Глобализацията ускорява този процес. Дори не е задължително да се живее някъде в чужбина. Светът идва в собствената ни страна.

- Какъв е животът на най-популярните български имена по градовете и селата и има ли такива, които умират, макар и бавно?

- Въпросът е твърде общ. За кои най-популярни български имена става въпрос - през коя година, през кой век и в кое населено място? Както вече казахме, картината се променя бързо. Най-популярните имена са от християнската традиция, както и домашните, от народната традиция.

Много харесвани женски лични имена от българската традиция са: Калина, Рая, Гергана, Ралица, Цветелина, Деница и Елица. С висока честотност са имената Десислава, Ния и Сияна. Дария е особено харесвано през последните три години. Определени имена се изкачват стремително в честотната таблица и днес.

От традиционните български имена сравнително често се срещат Йордан, Кирил, Ангел, Ивайло, Васил, Валентин, когато говорим за имената на всички българи (от 0 до 100 години). Най-любими мъжки имена за българите и досега остават Георги, Иван, Димитър, Никола и др.

Традицията е съхранена по-силно при мъжките лични имена. Днес откриваме все по-рядко Звезда, Пенка, Ганка, Милка, Донка, Величка, Станка като имена на новородени. От мъжките имена днес почти не се срещат антропонимите Вълкан, Зарко, Искрен, Камен - редицата е доста дълга, не могат да бъдат изброени дори и част от тях.

От антропонимните изследвания, проведени през последните години, можем да направим изводите, че традицията се пази по-силно в малките населени места (селата), а от големите градове на България тя е съхранена най-много в град Пловдив.

Цялото богатство от типични български имена, нашата връзка с миналото, с прадедите ни, постепенно изчезва от съвременния ни антропонимикон, загубва се в стремежа ни да станем част от друга, чужда субкултура и да копираме чужди образци. Остават имената с трайна употреба, тези, от които българите няма да се откажат никога и благодарение на които се наричаме българи.

- Напоследък полово неутралните имена набират популярност в чужбина. Наскоро попаднах на класация, коята разкрива кои унисекс имена се очаква да са хит през тази година. Освен изброените класики като Макс или Робин, там са посочени и някои по-чудати предложения като Ривър, Грей или Индиго. Кои у нас имена може да кажем, че са полово-неутрални и засилва ли се интересът към тях?

- Ние отчитаме, че има такива имена, напр. Ник, Ники, Вик, Алекс, Тони - носени са както от момичета, така и от момчета. Светът, освен че се глобализира, се и унифицира, а ние, българите, не правим изключение и в това отношение.

Преди десетилетия смятани за типично мъжки имена, сега се носят от жените: Самуила, Матея, Методина, Методия, Калояна, Велизара, Лъчезара, Ростислава, Персияна, Ясения. Някои от тези имена се възстановяват. В миналото са съществували и Велизара, Калояна, Методия и Лъчезара.

Както и отбелязвани като типично женски лични имена и сега са давани на момчетата - Билян, Жасмин, Магдален, Викториян, Софиян. Вероятно част от тези имена са по името на майката. През миналия век в различни краища на България има регистрирани единични случаи. Днес все още тези имена се харесват и се дават и на момчета.

- Има ли друга тенденция, която се наблюдава в именната ни система, може ли да очакваме съществени промени през този век?

- Силно изразена тенденция е връщане към историческото ни минало. Особено популярни са имената на български царе като Тервел, Калоян, Крум, Кубрат, Пресиян, Борис и пр. Борис е на 6-а позиция в честотната табица през миналата година, докато в края на ХХ в. е стигал до 23-то място.

Прекаленото харесване на едни и същи имена не може да се приеме като положителна тенденция. Например най-разпространените петнайсет мъжки лични имена в София съставляват 40% от общия брой носители на всички мъжки имена, дадени на новородени в града през последните години. Още сме в началото на този век. Няма как да знаем какво ни очаква след 80 години. Но ще се постараем да направим прогнози - предстои ни работа по един по-голям проект през тази и следващите две години. Надявам се, че в края на периода ще достигнем по-близо до разгадаването на съвременната ни антропонимна система.

Съвременните млади хора все по-рядко сключват граждански брак и не се чувстват задължени да продължават традицията. Избират каквото име им харесва, ръководейки се от модата в момента. Това е тенденция, която се наблюдава не само у нас, а и в повечето европейски страни.








Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Варна и региона.
e-mail:
Анкета
Как се справи общината с почистването на снега?
Много добре
Добре, но можеше и по-добре
Не се справи
Пълна трагедия

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти
За реклама
Екип
Правила
©2008 - 2019 Медия груп 24 ООД. Varna24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Varna24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Varna24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: