Впечатляваща семейна история, която обхваща някои от най-болезнените години за България през 20. век, вдъхновява дебютния роман "Реките на времето“ на Евгения Кръстева-Благоева, доцент по антропология в Нов български университет.

Премиерата на книгата във Варна е на 24 октомври от 17:30 ч. в зала "Одесос“ на Археологическия музей (бул. "Мария Луиза“ 41).

Модератор на събитието ще бъде Виолета Тончева, а в срещата с авторката ще участват още актьорът Стоян Радев, писателят и общественик Николай Савов и журналистът д-р Горан Благоев.

Всичко в тази книга наистина се е случило.

То е съхранено в родовата памет на два български рода, а чрез съдбите на главните герои капитан Никола Кръстев и Георги Голомехов се разкрива не само трагичната съдба на "бившите хора“ в земния ад на комунизма, но и се рисува моралният портрет на цяло едно поколение, съумяло да запази и пренесе непокътнати своите ценности към бъдещето.

На страниците на романа в интимна, неизвестна за широката публика светлина оживяват образите на Димчо Дебелянов, полковник Владимир Серафимов – освободителя на Родопите, цар Борис III, Димитър Талев, Владимир Димитров – Майстора, Елин Пелин, Атанас Михов – първия български импресионист, и други. В процеса на писане загубени и забравени  спомени сякаш по собствено желание излизат наяве. Сред тях най-отличителен е неизвестният портрет на Никола от лагера "Белене“, нарисуван с молив върху опаковка на колет от друг лагерист, открит цели 60 години след неговата смърт.

Тази вълнуваща литературна сага за българската история (и неразривно свързаната с нея Македония) в последните 125 години е и хроника за трудните победи на доброто, за непоколебимата вяра и за светлата тъга по Дебелянов, която не изтлява. Изстраданият завет на жертвите на комунизма е, че единствената съпротива срещу злото е в смирението и отказа от търсене на разплата. Само по този начин не продължаваме злото чрез себе си.

Потопете се в "Реките на времето“, един истински роман за вечната борба между доброто и злото, за нуждата от опазване на семейната и националната памет, но и за пречистващата сила на прошката.