Кюлев е работил в ДЗИ банк, като е отговарял за събирането на кредитите на банката. Той припомни обстоятелствата по придобиване на активите (акциите) на Тракия банк(1996-1997г.), и процеса на оздравяването й.

Във времето, когато Юри Кюлев е работил в ДЗИ банк, Румен Рачев не е имал кредити в банката и не му е било известно брат му и съпругата му Весела Кюлева да са имали контакти с него. След разстрела на банкера Емил Кюлев, през пролетта на 2006 година вдовицата на Кюлев решава да продаде ДЗИ банк. 

Коментираната цена на продажбата тогава била 180 млн евро. Важен икономически съветник на Кюлева по това време бил Иво Прокопиев. По това време бившите акционери на Тракия банк завели дела срещу ДЗИ за да правят запори за бъдещи вземания и това създало пречки за бързата продажба на ДЗИ банк. 

Кюлева събрала група адвокати, които да я съветват в процеса на продажбата и за да се водят преговори с акционерите. Адвокатите на подсъдимите поискаха да се изясни и факта, че покрай покойния си съпруг, Кюлева се познавала с много политици, летували в хотелски комплекс "Ривиера", с президента Георги Първанов и с представители на прокуратурата.

Именно в периода на готвената продажба на ДЗИ банк и на преговорите с акционерите, Румен Рачев се обърнал към Юри Кюлев с молба за съдействие да го свърже с Весела Кюлева. Той декларирал, че бил упълномощен от бившите акционери на Тракия банк да участва в преговорите. Посочил сумата от 7 млн лева, която според представляваните от него акционери щяла да бъде достатъчна, за да успее Кюлева да се споразумее с тях и да приключи сделката. 

Много по-късно, след продажбата на ДЗИ банк (закупена от Пощенска банка) Юри разбрал от Рачев, че преговорите с Кюлева били успешни и бизнесменът бил удовлетворен от сделката. За последен път Кюлев се видял с Рачев в София преди изборите през 2009 година.

Свидетелят Таньо Вълев от Чирпан, брат на Георги Вълев беше вторият, когото Варненският апелативен съд разпита в предиобедното заседание. Таньо Вълев е бил в Надзорния съвет на Тракия банк и е представлявал близо 30% от всичките 128 акционери на банката, жители на Чирпан. През 1997 година след задълбочаване на банковата криза в България и фалита на близо 10 банки, двама от акционерите (Георги Трифонов и Георги Стойчев) били задържани в ареста. По-късно в Пловдив задържали и Таньо Вълев. Последвала кампания в медиите, в които собственик бил Емил Кюлев, че Тракия банк щяла да фалира като другите банки и че пари с куфарчета били изнесени от банката в чужбина. През 1997 година акционерите взели решение, че трябва да продадат акциите на Тракия банк, докато все още е ликвидна. Имали предложение за закупуване на банката от чешка банка, както и от ДЗИ банк. Продажбата станала през 1998 година. Купувачът - ДЗИ банк.

 
След убийството на Емил Кюлев, Стойчев, Трифонов, Таньо Вълев и другите акционери взели решение, че могат да упълномощят Георги Вълев да води преговори от името на акционерите с вдовицата на Кюлев, която продавала ДЗИ банк. Предварително подписали споразумение помежду си, че сумата, която ги удовлетворява е 2 - 2,5 млн евро. От името на акционерите на Тракия банк преговорите трябвало да води Георги Вълев. Той е трябвало да поеме и всички разходи по делата, които евентуално е можело да бъдат водени в България и в чужбина. Съветници на Георги Вълев в този процес били адвокатите Петър Лупов от Велико Търново и варненският му колега Пламен Луков. Георги Вълев завел дела (обезпечителни искове за определяне на запори) срещу ДЗИ, като целта им била да принудят ДЗИ да подпишат споразумение с акционерите на Тракия банк и да си гарантират вземанията. Трифонов и Стойчев дори декларирали тези си намерения на нарочно организирана пресконференция. На две-три срещу между представителите на акционерите на Тракия банк и на представителите на ДЗИ, в които участвал и Румен Рачев се постигнало споразумение. 

Най-общо споразумението предвиждало акционерите на Тракия банк да се откажат от делата срещу ДЗИ и да получат около 3,6 млн евро. Преговорите били успешни и от сделката, финализирана преди продажбата на ДЗИ, Георги Вълев получил 1 млн 800 хиляди евро. Той се разплатил с адвокатите Лупов и Луков, както и с Румен Рачев. Предварително Георги Вълев и Румен Рачев сключили споразумение между себе си, че ако преговорите с ДЗИ банк се проведат успешно, то Рачев, който съдействал за преговорите трябвало да получи 20%.

В следобедното заседание на Варненския апелативен съд по делото срещу престъпната група на килърите" адвокат Пламен Луков свидетелства за доброто си партньорство с търновския си колегата Петър Лупов. Двамата имали обща кантора в старопрестолния град. През 2006 година Луков се запознал в търновската кантора с Георги Вълев. Вълев запознал Лупов и Луков с казуса на акционерите от Тракия банк и желанието им да си върнат част от активите, които загубили след продажбата на Тракия банк през 1998 година. 

По-късно, от разказите на Георги Стойчев и Георги Трифонов, Луков разбрал за натиска, който им бил оказван от Емил Кюлев през 1997 година, за да продадат Тракия банк. След разстрела на Емил Кюлев, бившите акционери на Тракия банк разбрали, че вдовицата му иска да продаде ДЗИ на Пощенска банка. По искане на акционерите Стойчев, Трифонов и Вълев, двамата адвокати подготвили и внесли в Районен съд Г.Оряховица иск за налагане на запор на активи на ДЗИ, с оглед на бъдещи претенции на бившите акционери на Тракия Банк. Тяхната цел била да спрат продажбата на ДЗИ, а след това и да постигнат споразумения с вдовицата за удовлетворение на вземанията си. 

Според свидетелските показания на адвокат Луков, Весела Кюлева се възползвала от връзките си с властта. Сезиран по казуса бил и ВСС. Веднага след това иска за обезпечение бил прехвърлен от съда в Г.Оряховица във В.Търново и отменен от тогавашния председател на Окръжния съд. Адвокатите Лупов и Луков завели още няколко такива молби с обезпечителни искове в различни съдилища в страната, но след тяхното отхвърляне започнали да проучват възможността да водят дело срещу ДЗИ и в съда в Люксембург. Там съдопроизводството било по-достъпно и по-евтино, а цената на иска срещу ДЗИ, внесен в европейския съд бил 50 млн евро. По-късно производството пред този съд било прекратено.

Междувременно се провели няколко срещи между бившите акционери на Тракия Банк - Г.Стойчев, Г.Трифонов, други акционери, Г.Вълев и кантората на столичния адвокат Иван Тодоров, който представлявал вдовицата на Емил Кюлев. На една от тези срещи Петър Лупов договорил с преговарящите от името на Весела Кюлева споразумение за 15 млн евро за акционерите на Тракия банк. Това споразумение обаче по-късно не било коментирано. Скоро след това търновският адвокат Петър Лупов се оттеглил от преговорите и от партньорството с колегата си Луков. 

Разговорите между акционерите и ДЗИ продължили. В крайна сметка се стигнало до договореност за удовлетворяване на акционерите на Тракия Банк със сумата от 3 млн 600 хил евро, предложени от Иво Прокопиев. В тези преговори взел участие шуменският бизнесмен Румен Рачев. Адвокат Луков свидетелства за възникнали сериозни спорове за размера на вземанията и за параметрите на споразумението между акционера Стойчев от една страна и Георги Вълев от друга. Всеки един от тях твърдял, че трябва да вземе по-голям дял от споразумението. Вълев дълго време не искал да подпише документите с договорените 3 млн 600 хил евро, но Румен Рачев го склонил да приеме тези параметри. Според Луков, в крайна сметка се стигнало до подписване на 3 споразумения между ДЗИ - Стойчев и Трифонов, между ДЗИ и Георги Вълев, и между ДЗИ и Румен Рачев. 

Според адвокат Луков, Румен Рачев бил човек с много политически връзки, който имал и доверен човек в охраната на вдовицата на Кюлев. Оттам получавал много вътрешна информация за работата в офиса на Кюлева. Рачев бил най-активният съветник на Георги Вълев по време на преговорите с ДЗИ банк. Рачев поддържал връзка и с Иво Прокопиев, който пък съветвал Весела Кюлева. Адвокат Луков научил от Румен Рачев, че акционерът Георги Стойчев се договорил с Иво Прокопиев зад гърба на Георги Вълев за по-голям размер на вземанията от ДЗИ. Тези пари Стойчев получил чрез американска банка. Адвокат Луков свидетелства затова, че от споразумението с ДЗИ Румен Рачев получил 360 000 евро. 

Според адвокат Луков, след финализирането на споразумението между ДЗИ и Георги Вълев, последният получил парите, които били преведени в 2 офшорни фирми. Пълномощник на едната е бил Петър Луков и по нея, според Георги Вълев били преведени 350 000 евро. Адвокатът обаче твърди, че превел тези пари на финансиста на Вълев - Радослав Димитров. На търновския адвокат Петър Лупов Вълев платил на няколко вноски близо 250 000 лева.
Георги Вълев запознал адвокат Луков с Петър Стоянов. Това станало след възникване на конфликта между акционерите Георги Стойчев и Георги Вълев за размера на вземанията от ДЗИ. 

Имало много публикации по този повод, които цитирали прокурора Камен Ситнилски. Прокурорът Ситнилски дал няколко интервюта, свързани с казуса Тракия банк, след които последвали серия от действия срещу адвокат Луков. Той помолил Георги Вълев за помощ и съдействие, защото спрямо него започнали не само наказателни дела, но и проверки от различни институции. Вълев го уверил, че ще го свърже с човек, който срещу 30 000 лева ще му помогне и тогава именно го срещнал с Петър Стоянов. Срещата станала в София. Стоянов създал впечатления у Луков, че има контакти с политически фигури, в това число и с президента Георги Първанов. 

Луков знаел за близките връзки между Ситнилски и президента и това го мотивирало да повярва, че Сумиста може да му помогне и да се прекратят атаките срещу него. След като не последвали никакви действия, които да подпомогнат адв. Луков, той помолил Георги Вълев да предаде на Стоянов, че си иска парите обратно. Вместо пари обаче, на 1 юли 2010 година получил заплахи по телефона лично от Петър Стоянов. До среща между тях обаче не се стигнало, защото междувременно Стоянов бил арестуван.

Следващото съдебно заседание по казуса "килърите" Варненският апелативен съд насрочи за 3 и 4 декември 2015 година.