През следващите четири години ГЕРБ се ангажира с цялостна промяна в системата на висшето образование в България. Това коментира пред ректори, университетски преподаватели и представители на студентските съвети водачът на варненската листа на ГЕРБ
Лиляна Павлова. Позицията си тя изрази на кръгла маса на тема "Образованието - национален приоритет", на която взеха участие кметът на Варна
Иван Портних и кандидати за народни представители, сред които Таня Петрова и Стоян Пасев. Специален гост на събитието бе Йорданка Фандъкова, която е ръководител на екипа, разработил управленската програма на ГЕРБ за сектор "Образование".
"Образованието дава основата за добре развиваща се държава, млади хора, реализирани в личен и професионален план. Затова при следващо управление от ГЕРБ гарантираме обвързване на приема във висшите училища с потребностите на пазара на труда, както и равноправно участие на браншовите организации в процеса на планиране на държавните поръчки към висшите училища", заяви Павлова.
По думите й обучението, което е държавна поръчка, трябва да бъде обвързано с бъдещи професионални ангажименти на студентите, за да се генерират необходимите на държавата кадри.
"При държавната поръчка трябва да се отчитат и чисто регионалните фактори, така че образованието да осигурява специалистите, които са необходими на местно ниво. Затова е важно между Министерството на образованието и науката и кметовете да има диалог, какъвто към момента липсва", отбеляза Йорданка Фандъкова. Тя изтъкна, че в управленската програма на ГЕРБ образованието е национален приоритет , именно за да бъдат обединени усилията на всички сектори в държавата. "Не е достатъчно образователната система сама да надгражда", допълни Фандъкова.
От ръководствата на петте варненски университета приветстваха идеята за кръглата маса и препоръчаха срещите в подобен формат да станат регулярни. Участниците във форума се обединиха около мнението, че акредитационните процедури са силно бюрократизирани, а рейтинговата система се нуждае от промяна на методиката. Акцент в разговора бе и методиката на финансиране на университетите. "В новия закон за висшето образование тя не трябва да е обвързана с броя на студентите", предложи зам.-ректорът по учебната дейност на Техническия университет доц. д-р Маргрета Василева, отчитайки недостига на инженерни кадри в страната. "На фона на дефицита на лекари, акушерки и медицински сестри, медицината не е приоритетна специалност", отбеляза на свой ред проф. Радослав Радев, декан на факултета по медицина към МУ-Варна. Той даде редица предложения за законови промени, като изтъкна, че варненските университети работят в различни направления.
Ректорът на Икономическия университет проф. Пламен Илиев предложи промяна в националните изисквания за минимален брой лекторски часове. "За бакалавърската степен у нас те са 2200 , а общата ефективна аудиторна заетост на един студент по икономика в Европа е 1800 часа", мотивира се той. Проф. Илиев постави акцент и върху инвестициите, в резултат от които е обновена базата на университета.
Доц. Румен Стоянов, ръководител на катедра във ВВМУ "Никола Вапцаров", сподели трудностите, които Морското училище среща в резултат от подчинеността си на две министерства - на образованието и на отбраната.
Представители на студентските съвети настояха за държавна подкрепа за подобряване на материалната и техническа база на университетите. Внедряването на модерните технологии във висшите учебни заведения ги прави по-привлекателни за кандидат-студентите, коментираха младите хора. Те поставиха въпроси за облекчено студентско кредитиране, за разпределението на стипендиите, както и за условията за спорт в университетите.
Кметът на Варна
Иван Портних информира, че вече е поел ангажимент общината да бъде активен партньор на университетите и да инвестира в обновяването на спортната им база. "Проектите, които сме разработили за училищата, ще бъдат реализирани и за висшите учебни заведения", категоричен бе Портних.
"С цел привличане и задържане на повече студенти в системата на българското висше образование ГЕРБ ще работи за подобряване на условията за мобилност на студентите, специализантите и докторантите в рамките на страната. Допълнително подпомагане се предвижда и за студенти с отлични академични постижения и с нисък доход в подбрани приоритетни области и програми.
Предлагат се и гъвкави начини на обучение, които позволяват ученето да бъде успешно съчетавано с работа или семейни ангажименти. Предвиждаме още ежегоден ръст на средствата за наука с цел укрепване и модернизиране на научните организации", информира
Лиляна Павлова и се ангажира с държавна подкрепа за утвърждаването на Варна като Град на знанието и център на иновациите.