© Народно дело

Поточната линия e общата рождена майка на повечето съвременни изкушения. А бащата несъмнено е човешката научна мисъл. Другото родствено създание на същия баща пък е изкуственото метално подобие на човека - роботът. И тъкмо затова той и поточната линия си помагат като брат и сестра.

В производствата на нашия град се ползват десетки поточни линии. А създават ли се тук и роботи, какво могат те?

Двама варненски младежи, които не носят шапки с обърнати козирки, не се бият по стадионите, не пълнят бинго залите, могат да ви покажат създадени от тях автоматични „ръце" и „мозъци", помощници на човека. А техният научен ръководител „по съвместителство" е и ректорът на университета, в който младежите на 26- и 32-годишна възраст едновременно се учат и обучават по-младите от тях.

Старши асистент, д-р Михаил Скопчанов замисля

Прахосмукачка сама ще търси боклука

Новата учебна поточна линия в Техническия университет, разбира се, не е в състояние да произвежда самолети - твърде малка е за целта, малка е и залата, където се помещава. Но студентите, които изучават програмираните й действия, лесно биха се включили след години и в най-сложни производства. За да го постигнат, трябва да са готови за налаганото от европейските изисквания обучение през целия живот.

Лабораторията по мехатроника (бел.авт. - комбинация от механика, електроника и информатика), в която е разположена симулативната поточна линия на ТУ, е изключителна придобивка за кадрите на днешното и бъдещото ни производство. Оборудването е на немските фирми „Сименс", „Фесто" и „Мьолер електрик". Смята се за най-съвременно и е приоритет на малко учебни заведения. Какво може да произвежда лабораторната линия ли? Въпреки че задачата й е учебна, накрая от нея излизат съвсем истински часовници джобен формат, влагомери и термометри.

- Ето - показва готовите часовници Скопчанов, - линията ги е сортирала дори по цвят. Избираме си някой и той тръгва да ни отмерва времето. Но докато се стигне до този момент, при движението си по линията уредите преминават през няколко станции - подаване на детайлите от контейнер, тестване за годност, сглобяване, притискане на частите от пневматичен мускул, сортиране по вид, размер, цвят, пакетиране. И всичко това се управлява от специализиран компютър, който наричаме програмируем логически контролер. Бих могъл да го управлявам, а чрез него и целия производствен процес, дори ако съм командирован някъде по света.

Ако същият този компютър се програмира по подобаващ начин и се ползва специализирана по друга формула поточна линия, с негова помощ могат да се произвеждат автомобили например. По линията ще се придвижват последователно рамата, после двигателят, електрообзавеждането, седалките, вратите и т.н. На всяка станция по нещо. А нашата линия е само дидактичен модел на тези работни процеси, който обучава студентите за всякакви съвременни производства.

Михаил Скопчанов е конструирал неголям робот, който се придвижва на колела. Командван от компютър, разположен върху корпуса му, той не само може да се движи във всички посоки, но и да заобикаля чрез сензорите си препятствия, да разпознава цвят, размери, въобще да възприема адекватно света около себе си.

Следващата цел на младия учен е да програмира прахосмукачка робот, която сама да открива къде има прах и боклуци, да се придвижва до тях и да ги засмуква. А това засега е само началото за амбициозния доктор от катедрата по автоматизация на производството.

Асистент, докторант Христо Христосков

Можем да създаваме и хуманоиди

26-годишният докторант по специалността автоматика и управляваща техника още като второкурсник наред с обучението започва да работи във фирма с близка до специалността му дейност.

Неотдавна е участвал на състезание за направа на роботи в Скопския университет с колеги от балканските страни и Испания. Нашата страна е била представена само от него. На състезателите са раздадени нужните детайли, които те не само трябвало да конструират подходящо като роботи, но и да ги програмират за поставените им задачи. Една от тях била роботът да играе хоро. Но екипът на Христо не е имал шанса да му се падне това задание. Изтеглил не по-малко сложното да вкара робота си в преплетен като кадаиф лабиринт, от който той да съумее сам да се измъкне за определено време. Умното създание преодоляло лабиринта, но съвсем малко закъсняло и се класирало 3-то от 6 себеподобни.

- Няма проблем сега да си създам робот танцьор - усмихва се младежът. - Но предстоят по-важни задачи. Със Скопчанов усъвършенстваме машинното зрение на роботите, за да се ориентират максимално добре в средата чрез сензорите си и да разпознават предмети чрез ултразвук. Искаме роботите да разчитат реакциите на човека и съответно да ги имитират като истински хуманоиди, макар в началото и с по-обикновени способности.

Нека да не ви прави впечатление това, че сега роботите ни са малки по размер. Те са основата за създаване на много по-големи и сръчни, но това опира до финансиране. Те и така могат да са полезни, например в рискова за човека среда, като рудници, аварирали цехове. Влизат там, оглеждат се, ослушват се и ни информират какви са опасностите.

Роботът е елемент от автоматизацията на производството, но за да се създаде в нужните размери, е необходимо сериозно финансиране и, разбира се, съответна държавна политика.

Най-хубавото е, че асистентите Скопчанов и Христосков не са единствените таланти в катедрата по автоматизация на производството. Много като тях има или ще има в повечето факултети на университета, защото през последните години им се създават все по-добри условия за реализация.

Доц. Овид Фархи - Ректор и пряк научен ръководител на младите мехатроници

Подготвяме специалност роботика

Като научен ръководител на екипа от млади специалисти в катедрата по автоматизация на производството доц. Фархи е доволен от старта им в науката. Преди 2 години при встъпването му в длъжност като ректор на университета пред него се изправя твърде сериозна задача. Старите преподавателски кадри в голямата си част са пред пенсия, а евентуалните им млади заместници във всички факултети са пред дилемата за чужбина ли да хващат път, където да решат материалните си потребности, или да търсят реализация у нас при сериозни проблеми за насъщния.

А каква наука би могло да се прави, ако най-добрите ни млади „мозъци" напуснат страната? По какъв начин ще се възпроизвеждат следващите инженерни поколения?

Академичното ръководство успява да намери максимално възможното решение - 15 процента увеличение на заплатите на асистентите, като стимулира и зачисляването им в редовна докторантура. Това позволява да получават и 450 лв. стипендия от държавата. А с включването си в англоезично обучение ползват още допълнителни средства.

Друга добра възможност за тях е и работата като консултанти в някои фирми. Вярно, цялото им свободно време на млади хора е заето, но в науката е така - трябва да се докажеш още в първите години.

- В момента в университета разработваме новата магистърска програма по мехатроника - казва ректор Фархи. - Тя обединява в едно електроника, информатика, механика. При обучението по нея ще ползваме обмен с колегите от лабораторията по мехатроника в Ростокския университет в Германия, основан още през ХV в. Това е една много интересна интегрирана форма на взаимопомощ в обучението, която договаряме с колегите от Росток. Освен всички други предимства за нашите студенти тя ще им създаде добри европейски контакти, полезни за бъдещата им работа като специалисти. Ще обогати и мирогледа им.

В полезрението на академичното ръководство на университета е и формирането на специалност роботика. Но това е процес. Засега знанията с преподаване на роботи и манипулатори се придобиват в курсове при различни катедри, което поставя добрата основа. Предстои да се обединят възможностите и усилията на отделните екипи, което след време ще даде живот на авторитетната специалност.

Източник: в. "Народно дело"