Космополитен е град Варна. Имало е и все още има Гръцка махала, Арменска махала, Турска махала... Сега преобладаващият етнос са българите, но допреди Освобождението не е било така. Да не забравяме, че морската ни столица е последното освободено населено място след края на Руско-турската война.
Векове наред тук е нямало българска махала. Да, живеели са българи, но са нямали своя общност.
За първи път тя се обособява през 1867 г. Тогава на път от Европа към столицата на Османската империя във Варна пристига султан Абдул Азис. Делегация от българи поискала от него да си установят собствена махала в морския град.
Единственото незаселено място било пустият район край тогавашните казарми. Султан Абдул Азиз издал ираде – заповед, с която създал първата българска махала във Варна на това място.
По време на посещението си той дарил средства за издигане на нова джамия. Много вече са минало, но не и тя: всеки може да я види и сега – това е Азизие, на ул. "Ангел Георгиев“, между Образцов дом и Ботевата градинка.
Абдул Азис е 32-ият султан на Османската империя. Наследява брат си Абдул Меджид на 25 юни 1861 г. През неговото управление е разрешен българският църковен въпрос (1870), но вътрешното и международното положение на Турция се влошават.
Жестоко потушава въстанието в Босна и Херцеговина и Априлското въстание в България през 1875 – 1876 г. През май 1875 г. Абдул Азис обявява финансовия банкрут на Османската империя. Това е една от причините да бъде детрониран от Младотурската партия през 1876 г.
А иначе Одесос (както е първото име на Варна) е сред най-древните антични селища в България. Основан е във втората четвърт на VІ в пр. Хр. (около 585–550 г. пр. Хр.) от гръцки изселници от малоазийския град Милет, на мястото на населено от тракийското по- древно селище, чието име гърците запазили. Около средата на ІV в. пр. Хр. Одесос е вече укрепен със солидна крепостна стена, която издържала обсадата на Филип ІІ Македонски през 339 г. пр. Хр. Неговия син Александър ІІІ Велики (336–323 г. пр. Хр.) обаче превзел града през 335 г. пр. Хр.
Има един много интересен и показателен пътепис от Иван Вазов. За първи път е публикуван на 1 септември 1901 г. в софийския вестник "Мир". И тогава, както свидетелства Патриархът на българската литература, българите във Варна са били малцинство. По улиците се е носила всякаква чуждестранна реч.
Един наш черноморски бисер
Да, бисер рядък, неоценен прилично от нас, пренебрегнат доскоро, даже не наш. От памтивека - още от Аспаруха, който пръв го превзе от византийците, тоя български град Варна, така чудесно кацнал на черноморския бряг, над зелените талази, е бил чужд град, с физиономия чужда, с интереси чужди, с душа чужда. И българинът, който пръв път посещава Варна, под влиянието на първото впечатление ще си каже поразен и наскърбен: - Това на е български град, тук няма българи! Това си казах и аз в първия ден, когато излязох да се поразходя из Варна, след като оставих чантата си в хотел "Росия". Тоя хотел, въпреки името си, нямаше нищо руско, ни славянско, ни българско. Домакинът е маджарин, и булката е също, което й се прощаваше за вкусните ястиета, що готвеше; слугите гърци, келнерицата немкиня, гостите на трапезата гърци и италианци! Реших най-напред да посетя тъй хвалената морска градина. Улицата, магазините, дюкяните имаха български надписи, но когато попитвах хората у тях за пътя до градината, отговаряше ми се на турски, на гръцки или на непонятен български език, като ми сочеха посоката, из която да вървя. Забърквам я скоро и продължавам към едно кафене, което има надпис на вратата: Неутрално кафене! Питам пак за приморската градина дебелия почтен кафеджия, който седи на пейка до вратата, гологлав в едно положение неутрално, тоест ни буден, ни заспал. - Приморска градина? Бу сокак тут! - и ми сочи тясната улица. Познавам, гагаузин. Най-после излизам пи морето и за да не падна в ново разочарование, питам вече един турчин, хамалин, по турски за градината. Той ми отговаря на същия език: - Иди там! Там е онова, дето дириш! По насочването му спирам се пред жълтия стобор, който загражда една широка шуместа градина до морето. Но вратата не видя. Питам един дрипав хлапак там, пак по турски: - Отде се влиза в градината ? -Там завий зад ъгъла и ще видиш отворена врата - отговаря ми по същия език и ме изглежда с любопитство, като познава в мене чужденец. Полюбопитствувах и аз да знам арменче ли е, гърче ли, или гагаузче и му зададох въпроса си на турски. -Булгар! - отговаря той. Признавам си, че от тоя отговор аз тъй се зарадвах, както бих се зарадвал, ако го чуех в Нагасаки или в Рио де-Янейро. И неволно го попитах по български: - Тогава защо ми не говориш по български ? - Ами ти защо ми говориш по турски ? - отговори той, ухилен лукаво. Аз му дадох двадесет стотинки да му благодаря, че е българин.