Идеята за създаването на подобен консултативен съвет тръгна през 2011 г. след силното напрежение около квотите за калкан в бранша. Тогава най-големите браншови организации "БГФИШ" и "Черноморски изгрев" обявиха пред Брюксел, че повече не бива да бъдем третирани като едно цяло със Средиземно море ( ЕК имаше обща политика за двата морски района). Черно море е специфична затворена водна територия и оставаше като бяло петно за решенията на Брюксел, което силно вредеше на рибния ни бизнес.
Явно гласът им е бил чут, защото още същото лято дойдоха евродепутати, които обходиха черноморското ни крайбрежие и се убедиха в необходимостта от отделен Консултативен съвет за Черно море. Тогава ЕК определи и срок за неговото създаване - края на 2015 г. Припомняме още, че стартът на инициативния комитет по реализацията на идеята беше даден от 6 сдружения на рибари, рибопреработватели и правозащитници на работна среща във Варна през пролетта на 2013 г.
Тъй като в новия Консултативен съвет влизаме заедно със северната ни съседка, от ключово значение беше намирането на вариант, който да задоволява интересите както на нашия, така и на румънския бранш. Тогава имаше сериозни опасения дали няма отново да надделее балканското дърпане на чергата към себе си. Защото става дума за създаването на орган, от който ще зависят и европейските пари за сектор "Рибарство", така че въпросът за неговото седалище не е маловажен.
Риболовът в Румъния е многократно по- слабо развит - имат само един риболовен кораб, една рибопреработвателна фабрика и около 900 лодки. Докато у нас само риболовните кораби са над 100, а лодките повече от 2000. При това положение обяснимо бе нашата страна да стане двигателят на усилията за намиране на допирната точка на интересите, за да се стигне до формулирането на общи правила за браншовете на България и Румъния. Нямаше време за губене и за създаването на новата структура и инициаторите решиха да използват опита на Холандия, с която нашата Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури имаше добри партньорски връзки и техните експерти бяха готови да помагат.
Не случайно там бе създаден първият Консултативен съвет за Северно море през 2004 г.,който обхваща деветте страни членки на ЕС по неговото крайбрежие. Тук трябва да поясним, че причината за появата на новите КС като структура в общността бе натискът от страна на рибарските сдружения в страните членки на ЕС, които искаха гласът им да бъде включен във вземането на решенията в секторната политика на Брюксел. Холандия фигурира и в още един Консултативен съвет, който е за Северозападните води. Засега има общо 7 КС, като последният - за Средиземно море (включващ и Черно море), тръгна през 2008 г.
И така днес след неколкогодишни усилия на представителите на сектор "Рибарство", на експерти и на заинтересовани организации от България и Румъния идеята за новия орган вече е факт - Консултативният съвет за Черно море получи регистрация от Варненския окръжен съд като юридическо лице с нестопанска цел със седалище Варна - втори спомагателен офис ще има в Констанца, заяви за в. "Черно море" д-р Йордан Господинов, генерален секретар на Консултативния съвет за Черно море.
По неговите думи на извънредното събрание във Варна са приели предварителни документи, включително и по апликационната форма (искането на финансиране), която ще изпратят в Брюксел, тъй като 90% от средствата ще идват от там и само 10% остават от членския внос. Първото Общо събрание на КС за Черно море ще бъде до 2-3 месеца, когато се очаква да получат и одобреното финансиране от ЕК, допълни неговият генерален секретар. Според него засега в новата структура членуват 15 организации - 9 от България и 6 от Румъния. Сред тях най-много са тези на рибарите, рибопреработвателите и производителите на аквакултури, като има и една екологична и една синдикална организация. Новата структура била отворена и за други участници.
На първото Общо събрание ще бъде приет и планът за работа на съвета през 2016 г., който се очаква да обхване 4 - 5 важни теми за бранша,каза още д-р Господинов.
Обяснимо първата сред тях щяла да бъде калканът. Ще направим работна група, която да прегледа реалното състояние на запасите от деликатесната риба. Информацията ще бъде събрана от учените, които изследват популацията й, от рибарите, а също и от контролните органи от ИАРА. Специално те ще бъдат включени като наблюдатели в Консултативния съвет, за да подпомагат работата му. Ако резултатите се окажат добри, ще можем да искаме увеличаване на квотата, а не както ставаше досега, всяка година да ни я намаляват и в същото време други черноморски страни безконтролно да ловят калкан, подчерта генералният секретар на КС за Черно море. В Консултативния съвет щели да поканят без право на глас всички черноморски държави, които са извън ЕС - Турция, Грузия, Русия, Украйна, Молдова. По един техен представител ще присъства на Общото събрание. Не случайно идеята ни е Консултативният съвет да се превърне в инструмент за влияние върху голямата политика за Черно море.
Примерно на събранието заедно ще обсъждаме проблема с калкана - за неизяснената му популация и възрастови форми, неизяснени методи за улова и т.н., допълни той. Другата тема била свързана с бялата мида, която също е важен морски ресурс, но трябвало да бъдат одобрени и унифицирани методите и уредите за улова й. Сериозни въпроси имало и около рапаните. Например "Какво става със запасите му, с черноморската мида, която той унищожава?". И още: "Вече има защитени зони в морето по "Натура 2000", как ще се ловува в тях?".
Имаме проблем и с риболова в румънски и наши води, затова двете съседни страни трябва да се разберем кое законодателство ще прилагаме? А не да се стига до конфликти, като този с Христо Спасов, чийто кораб бе арестуван и откаран в Мангалия, а той даден на съд с нелепо обвинение от румънската прокуратура. Залагаме и още няколко по-малки теми, които са свързани с прилагането на европейското законодателство, допълни генералният секретар на Консултативния съвет за Черно море д-р Йордан Господинов.
Източник: Черно море