© Народно дело

Това се нарича дискриминация. За нея се говори от години, но реално се прави много малко. Толкова малко, че хората в неравностойно положение виждат дискриминацията дори там, където я няма. Защото са мнителни, защото са уморени, защото искат да зависят единствено от себе си, а не могат. То и затова се наричат "хора в неравностойно положение". А работата на обществото, на местната и държавната власт е да направят така, че тези хора, въпреки затрудненията си, да могат да се оправят сами - и в бита, и в живота.

Пример за безумието да се справиш въпреки всичко е Даниела Димитрова, която е прикована към инвалидната количка от 2003 г., след като силите постепенно започват да я напускат заради множествена склероза. Тъй като градската среда във Варна е недостъпна, тя сама трябва да търси начини да се справя. На моменти е невъзможно, на моменти е трудно, на моменти се налага да хитрува, защото просто няма друга алтернатива. Миналата седмица жената е трябвало да посети санаториум край Варна. Внезапно възникнал здравословен проблем, който не е спешен, нито дори неотложен, но е било добре да се ликвидира веднага с оглед предстоящото пътуване, я кара да подходи към ситуацията с малко въображение. На всичко отгоре навън в онази сутрин се изливал дъжд, който не й позволил да се качи на акумулаторната си количка и да потърси съдействието на личния си лекар.

"Нямаше възможност и да потърся помощта на специализирания общински превоз, защото той започва работа от 8 сутринта, а нямах време да чакам", коментира тя. Затова жената решила да позвъни на тел. 112. В крайна сметка случаят от нейна гледна точка е спешен и няма друго решение. Когато операторът от "Бърза помощ" обаче научава за какво иде реч, отказва да изпрати линейка, тъй като медицинските екипи не извършват транспортни услуги, какъвто бил случаят. Жената не била болна, състоянието не било спешно и спокойно можело да се предприемат елементарни мерки дори в домашни условия. Самата Димитрова оценява ситуацията като случай, в който предприела нетрадиционно решение на възникналия проблем.

"Не бих звъняла на "Бърза помощ", ако имаше с какво да се придвижа през дъжда, но специализираният транспорт във Варна не работи на принципа, от който реално хората имат нужда", обяснява жената. В крайна сметка тя успяла да разреши дребното здравословно неудобство и не потърсила медицинска помощ през следващите часове. В устата на варненката обаче остава горчивият вкус от това, че е трябвало да се унижи по телефона, и то не за друго, а защото хора в нейното състояние се налага да чакат някой да им окаже елементарно съдействие - например да излязат от дома си въпреки лошото време.

Източник: в. "Народно дело"