© purebulgaria.com

До момента са заявени 17 доклада на специалисти, които се отнасят за миналото и съвременното състояние на болници във Варна и страната.

Основните участници са преподаватели от Медицински университет - Варна, но ще бъде изнесена информация за началото на болничното дело в Силистра и Русе.

Конференцията се провежда днес.

Организатори на събитието са Музеят, община Варна и Варненското дружество по история на медицината и ще мине под патронажа на кмета Кирил Йорданов, с подкрепата на Медицинския университет и УМБАЛ „Св. Марина".

Болницата е построена и издържана със средства от завещанието на варненеца Параскева Николау. През първата половина на XIX в. той напуска Варна и се заселва в Одеса, Русия.

B края на живота си завещава 25 000 сребърни рубли за построяване и обзавеждане на болница с дванадесет стаи. Към болницата е построен параклис, обслужван от свещеник.

През първите десетилетия след създаването си болницата е управлявана от Гръцката църковна община във Варна. През 1906 г., след митинги срещу управлението на гърците, тя преминава към Варненската градска община.

След 1910 г. функционира като Градска болница. B пристройка към главния корпус през 1919 г. д-р Янаки Богданов открива първата акушеро-гинекологична амбулатория за профилактични прегледи на работничките.

По-късно тази амбулатория става венерически диспансер. През 1925 г. в сградата на болницата „Параскева Николау" е уредена Бактериологична и противобясна станция.

През 1927 г. в пристройка към сградата на болницата „Параскева Николау" е открит първият във Варна Общински майчин дом за даване на безплатна акушерска помощ на бедното население в града.

B тази сграда той се помещава до 1933 г. През 1950 г. в сградата на болницата се създава Варненската окръжна санепидстанция, която през 1966 г. прераства в Хигиенно-епидемиологичен институт (ХЕИ), който остава в тази сграда до 1974 г.

Ceгa сградата е паметник на културата и в нея се помещава Музеят по история на медицината.

Източник: dnesplus.com