Параграф 4 – бомбата на вилните зони тиктака

„Още сме в шок. Преди няколко години вложихме всичките си спестявания от работа в чужбина в парцел от половин декар в местността Добрева чешма. Като гръм от ясно небе преди 3 месеца разбрахме, че срещу нас се води дело за собственост върху земята от реститути. Още не можем да повярваме, че сме загубили всичко" - разказват шашнати сем. Петрови от Самоков. С решение от 4 ноември Варненският районен съд осъжда нищо неподозиращите купувачи и връща парцела на реститута. Докато стане тяхна собственост, имотът е преминал през поне 3-ма купувачи. Когато го платили Петрови, на мястото имало и ограда, и малка постройка, която мистериозно е изчезнала. В момента се водят стотици подобни дела за връщане на имоти, раздадени преди 1989 г. по параграф 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗТ). Парцелите бяха раздавани преди 1989 г. за "самозадоволяване" на потребностите на населението и бяха с площ от по 600, 800 или 1000 кв.м. Голяма част от настоящите им обитатели въобще не предполагат, че утре може да се разделят с виличките си. Съдебна битка ще се води почти за всеки декар от вилните зони. Като контрареакция ползвателите създадоха собствена организация. Национално сдружение за защита на правата на ползвателите на земи по параграф 4 на ЗСПЗЗТ оглави Иван Дърмонски. Според него залагането на минното поле започва след демократичните промени от 1990 г. Тогава Народното събрание приема т.нар. реституционни закони (законите Лучников), с които бяха възстановени правата на собственост на бившите собственици на едрата градска собственост и земеделски земи, именно Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ) и ЗСПЗЗ. „Това бе един справедлив държавен акт, с който се върнаха имотите на ощетените граждани в България от режима след 1944 г. с тяхната национализация и насилствено коопериране в продължение на 40 години" - признава Дърмонски. Бившите собственици започват да възстановяват земите си чрез поземлените комисии. „Правеха това, което им беше угодно и само те си знаеха. В същото време нищо неподозиращите тогава ползватели, отстранени и правно и информационно от този административен процес, си изпълняваха добросъвестно и честно задълженията по пар. 4а от ЗСПЗЗ с надеждата, че ще заживеят щастливо в имотите си до края на живота си, необезпокоявани от никого. Нещата обаче взеха съвсем друг ракурс. Емблематичната промяна на закона безброй пъти заедно със всички свързани с него нормативни актове доведе до един правен хаос, така че днес се срещат изключително противоречиви становища, мнение, дори и съдебни решения" - посочва Дърмонски. По негови думи голяма част от ползвателите са стари и бедни хора с малки шансове да спасят единствения си имот и жилище, изграждали през целия си живот.

Източник: в. "Народно дело"