Петранка Драгиева е родена в малко провадийско село.
В продължение на 33 години е работила във Варна в редиците на МВР, но това не е попречило на творческия талант който носи да се развива и усъвършенства. От 8-годишна Петранка не е спирала да пее и днес, на 72 г., продължава да твори със завиден ентусиазъм. Сама си пише музиката и текстовете на песните, издала е две стихосбирки и три музикални албума, два от които изцяло авторски.
"Талантът ми е от Господ“, казва именитата певица.
Ето какво разказа за живота и творчеството си Петранка Драгиева пред "ВАРНА новини“ в рубриката "Споделено“:
Пея от малка. Отраснах в едно провадийско село. Бяхме много бедни, а аз най-малката от пет деца. Все бяхме гладни, често нямахме дори хляб. Първият ми спомен като певица е от 8-годишна. Имаше една черница точно до оградата със съседите, които не ни обичаха много заради бедността ни. Често глада ме пращаше на дървото да си похапвам, а комшийката все ме гонеше.
Знаех една песен на Вълкана Стоянова и веднъж, както бях на черницата се разпях. Съседката като ме чу как пея ми каза: Хубаво пееш моето момиче, пей, няма да те гоня. Това беше първата ми изява!
В училище имах много сериозна учителка. Един ден се поразпях, тя ме чу и ме подкани да попея на класа. Започнах същата песен и учителката ми предложи да ме запише във фестивал за млади таланти, някъде към Бургас. Когато казах това у дома майка ми се скара, че още съм дете и не ме пусна. Плаках цял ден.
След основното си образование отидох да уча в Провадия в Селскостопанския техникум. Разбрах, че има хор към училището и реших да се включа. Ръководител беше Атанас Илиев. Докато учех пеех непрекъснато.
След завършване на техникума се обърнах с молба към брат ми да ми помогне да си намеря работа. Той работеше във Варна строител в Домостроителния комбинат. Не ме взеха за бояджийка защото нямах варненско жителство.
Бях отседнала временно при него, но не ми беше удобно – той беше семеен, а на мен не ми се връщаше на село…
Веднъж излязох, отидох в близката градинка и докато седях на пейка мина моя позната от техникума, с която пеехме заедно в хора. Споделих й, че търся работа, а тя ми предложи да се присъединя към ансамбъла в МВР, заедно с нея. Заведе ме на репетиция. Отидох, оказа се, че познавам ръководителя, а и той също ме позна. Започнах да пея в ансамбъла, но проблемът с липсата на работа остана. Тогава ми казаха, че приемат полицайки за регулировчици. Подадох си документите и след известно проучване ме одобриха за позицията.
Започнах работа като регулировчик.
Скоро след това се омъжих. Със съпруга ми се запознахме в центъра на Варна, точно до Часовника. Бях на работа когато брат ми се появи със свой колега. Запозна ни, харесахме се още там на кръстовището (смее се), а след това стана така, че се оженихме.
Нямахме жилище, обикаляхме по квартири… Доста по-късно от службата след като видяха, че живеем в барака, чийто покрив тече и отглеждаме две деца, ми предоставиха апартамент в кв. "Владиславово“, който впоследствие изплатихме.
Музиката в мен обаче не ме напусна нито за миг. Песните ми идваха много интересно – чудех се сама на себе си как се получава. Първо ми хрумваше музиката. По кръстовищата, докато регулирам движението, започва да ми се върти мелодия в главата. Хората ме гледат, аз тананикам. И така докато се прибера, за да не я забравя. Имах едно касетофонче, на него си записвах музиката. След това си правех и текста. Така направих над 200 авторски песни. Пишех и стихове. Издадох две стихосбирки. Първата – "Полъх от сърцето“ издадох преди да се пенсионирам, а по-късно издадох втората – "Пречистена душа“.
След като се пенсионирах започна моята същинска певческа кариера. Пях около 5 години при Величка Трушева, изявявах се и като ръководител, но имахме разногласия и това ме провокира да си направя своя група. Отделих се и така тръгна новата ми кариера. Първата ми група се казваше "Звъника“. След това основаха пенсионерския клуб в "Кайсиева градина“ и ме назначиха за уредник. Три нови групи направихме в пенсионерския клуб и така стартирахме с мои песни. Тръгнахме по фестивали и концерти. Записахме за телевизия много песни. Записахме песни за Левски, Капитан Петко войвода, за които получихме много добри отзиви. За "Владиславово“ имам песен, за България… не сме ги направили още за телевизия, но ги пеем.
Към групите започнаха да се присъединяват възрастни хора, талантливи, с хубави гласове. На сцена "Раковина“ в морската градина сме изнасяли концерти много пъти. На фолклорния фестивал в Суворово взехме първа награда. Два пъти пяхме в Румъния – снима ни румънската телевизия.
Коронавирусът попречи на изявите ни през последната година, но въпреки едногодишната ни пауза, заради затварянето на пенсионерските клубове, на музикалния фестивал "Фолклорен изгрев“ преди месец изпяхме две песни и взехме трета награда.
Трогват се хората от песните ми. На един празник, след изпълнението ми на патриотична песен, полковник ветеран дойде, прегърна ме и се разплака…
Имам още много песни, ако съм жива и здрава мога да издам още поне два-три авторски албума.
Талантът ми е от Господ!
На 31.07.2021 г., Петранка Драгиева представи пред публика в кв. "Владислав Варненчик“ своя трети албум, озаглавен "С песен в сърцето“, реализиран от Музикална компания "Сънрайз Маринов" с финансовата подкрепа на фонд "Култура“ към община Варна.